— Повече от десет пъти колкото Земята.
— Така е. Но разбираш ли какво всъщност означава това?
Фалкън посочи големия глобус в ъгъла на кабинета на Уебстър.
— Погледни Индия. Изглежда малка. Е, ако нанесеш повърхността на Земята върху повърхността на Юпитер, ще изглежда колкото Индия.
Настъпи дълго мълчание, през което Уебстър обмисли чутото. Юпитер спрямо Земята е това, което е Земята спрямо Индия. Естествено, Фалкън съвсем умишлено бе дал най-добрия възможен пример.
Кога се бе случило това? Май преди десет години. Катастрофата бе станала преди седем години — тази дата, виж, той нямаше никога да забрави. Сиреч, три години преди първия и последен полет на „Кралица Елизабет“.
Значи преди десет години капитан, не, тогава лейтенант Фалкън, го бе поканил на тридневен полет над северните равнини на Индия, в близост до Хималаите. „Напълно е безопасно“ — му бе обещал. „Ще се откъснеш за малко от кабинета и ще разбереш за какво е цялата тази работа“.
Уебстър не остана разочарован. Ако се изключеше първото му отиване до Луната, това бе неговото най-забележително пътешествие. И както Фалкън го бе уверил, премина съвършено безопасно. Нямаше никакви произшествия.
Бяха отлетели от Шринагар непосредствено преди зазоряване и балонът, огромен сребърен мехур, вече отразяваше първите слънчеви лъчи. Подемът бе съвършено безшумен. Отсъствуваше ревът на пропановите горелки, които някога бяха издигали балоните с горещ въздух. Цялата необходима топлина получаваха от малкия синтезиращ реактор, тежащ само двеста и двадесет фунта, поставен в отвора на балона. Докато се изкачваха, неговият лазер проблясваше десет пъти в секунда, като изгаряше и най-малките струпвания на деутериево гориво. Когато достигнеха нужната височина, щеше да намали действието си само на няколко пъти в минута, за да поддържа температурата, необходима на голямата газова торба.
Дори и на миля над повърхността, продължаваха да чуват кучешки лай, човешки говор и дрънченето на звънци. Постепенно широката и обляна от слънцето панорама около тях се уголеми. След два часа се стабилизираха на височина от три мили и често поемаха глътки кислород. Отпуснаха се и започнаха да се наслаждават на гледката. Управлението бе поето от бордовите инструменти. Те щяха да съберат цялата информация, необходима на проектантите за все още неизвестния небесен пътнически кораб.
Денят бе прекрасен. Югозападните мусони щяха да се появят едва след месец и в небето нямаше нито един облак. Времето сякаш беше спряло. Ежечасовите радиосъобщения, които прекъсваха мечтанията им, ги дразнеха. Навсякъде до самия хоризонт, а и отвъд него, се простираше безкрайна древна земя, наситена с история и изпълнена със села, ниви, храмове, езера и напоителни канали.
С известно усилие Уебстър се освободи от хипнотизиращия го спомен от преди 10 г. Оттогава бе станал привърженик на летателните апарати, по-леки от въздуха. Успя да усети и размерите на Индия, огромни дори и в един свят, който можеше да бъде обиколен за деветдесет минути. Продължи да си повтаря, че Юпитер в сравнение със Земята е това, което тя представлява спрямо Индия.
— Да допуснем, че доводът ти е основателен — каза той. — И че ще се осигурят необходимите средства. Ще ти задам друг въпрос. Кое ти дава повод да смяташ, че ще се справиш със задачата по-добре от онези — колко бяха — триста двадесет и шест роботизирани сонди, които вече направиха това пътешествие?
— Аз съм по-квалифициран от тях и като наблюдател, и като пилот. Особено като пилот. Не забравяй, че няма човек в света, който да е летял колкото мен на апарати, по-леки от въздуха.
— Би могъл да управляваш полета в пълна безопасност от Ганимед.
— Не е там работата. Това вече е правено. Спомняш ли си кое уби „Кралицата“?
Уебстър чудесно знаеше, но не отговори.
— Продължавай — каза.
— Уби я забавеният сигнал. Онзи идиот, операторът, е мислел, че ползува местна радиомрежа. Оказа се, че случайно бил включен на спътник. Това може и на е е било негов пропуск, но е бил длъжен да го забележи. Получило се закъснение от половин секунда. При безветрие и то нямаше да е от значение. Обаче над Големия каньон тогава имаше завихряния. Когато платформата се наклони и той коригира позицията й, тя вече се бе наклонила на другата страна. Опитвал ли си се да караш кола върху лош път с половинсекундно закъснение на реакцията ти?
— Не, и нямам такова намерение. Но мога да си го представя.
— Е, Ганимед се намира на един милион километра от Юпитер. Това означава шестсекундно закъснение на сигнала. Не, така няма да стане. Там е необходим контрольор на място. Човек, който да реагира на извънредните положения в реално време. Искам да ти покажа нещо. Може ли да използувам това?