Сънищата, от които се боеше най-много, винаги го навестяваха когато се връщаше в съзнание. Физическата болка бе слаба, дори не чувстваше нищо. Бе потънал в мрак и безмълвие и му се струваше, че почти не диша. А най-странно бе, че не усещаше крайниците си. Не можеше да помръдне нито ръцете си, нито краката си, защото не знаеше къде са.
Първа изчезна тишината. След часове или дни той улови слабо туптене и след дълги размисли реши, че това е биенето на собственото му сърце. Първата от многото му грешки.
По-късно започна да усеща леки убождания, да вижда искрици светлина и постепенно да чувствува натиск върху своите все още нереагиращи крайници. Едно по едно възприятията му се завърнаха, а заедно с тях, и болката. Наложи му се да започне да учи всичко отначало, като се завърне в младенческата си възраст. Макар и паметта му да не бе засегната и да разбираше какво му говорят, изминаха месеци, преди да бъде в състояние да отговори с нещо повече от повдигане на клепача. Спомни си победните моменти, когато изрече първата дума, прелисти първата страница и накрая се научи да се движи със собствени усилия. Това бе истинска победа, но подготовката й му бе отнела близо две години. Сто пъти бе изпитвал завист към мъртвото свръхшимпанзе, но на самия него не му предложиха избор. Лекарите взеха своите решения и днес, дванадесет години по-късно, той вече бе там, където нито едно човешко същество не се бе намирало досега, и се движеше по-бързо от който и да е човек в историята.
„Кон Тики“ тъкмо излизаше от сянката и зората на Юпитер образува гигантски лък от светлина, когато Фалкън бе събуден от продължителното бръмчене на алармената инсталация. Неизбежните кошмари — бе се опитал да се свърже с медицинската сестра, но нямаше сили дори да натисне бутона — бързо изчезнаха от съзнанието му. Предстоеше му най-великото и може би последно приключение в живота му.
Свърза се с контролния пункт, който вече се намираше на почти шестдесет хиляди мили от него и бързо падаше зад кривата на Юпитер, за да съобщи, че всичко е наред. Скоростта му току-що бе преминала границата от тридесет мили в секунда — това щеше да се запише в учебниците — и след половин час „Кон Тики“ щеше да навлезе във външните слоеве на атмосферата, започвайки най-трудното спускане в цялата Слънчева система. Макар и десетки сонди да бяха устояли на този огнен ад, те представляваха солидни, яки и изпълнени с инструменти съоръжения, способни да понесат ускорение от няколкостотин гравитации. Средните натоварвания на „Кон Тики“ щяха да бъдат от десет „g“, а върховите — от тридесет, преди да се установи в горните пластове на юпитерианската атмосфера. Фалкън започна грижливо и старателно да монтира задържащите устройства, които щяха да го закрепят към стените на кабината. Когато приключи, се бе превърнал в част от структурата на кораба.
Часовникът отмерваше оставащото време. Сто секунди до повторното влизане. За добро или за лошо, не можеше да прекрати опита. След минута и половина щеше да премине в атмосферата на Юпитер и да бъде заловен от прегръдката на гиганта.
Отброяването на оставащото време закъсняваше с три секунди. Не бе зле, като се имаха пред вид многото неизвестни. Отвъд стените на капсулата започна призрачна въздишка, която постепенно прерасна в силен рев. Шумът бе съвършено различен от този, който се раздаваше при повторното влизане в атмосферата на Земята и Марс. В разредените атмосфери от водород и хелий всички звуци се повишаваха с две октави. При Юпитер дори и гръмотевиците се чуваха като фалцет.
Успоредно със засилването на рева се увеличи и тежестта. След няколко секунди бе напълно обездвижен. Полезрението му се стесни, докато в него останаха единствено часовникът и измерителят на ускорението. Петнадесет „g“ и още четиристотин и осемдесет секунди.
Нито за миг не изгуби съзнание, но и не бе очаквал това. Следата, оставяна от „Кон Тики“ в атмосферата на Юпитер, навярно бе фантастична и дълга поне няколко хиляди мили. Петстотин секунди след навлизането ускорението намаля: десет „g“, пет, две… След малко тежестта изчезна почти напълно. Бе в режим на свободно падане и цялата му огромна орбитална скорост бе унищожена.