— Да, господин посланник, струва ми се, че имам нещо, което заслужава внимание. Без съмнение пред нас виждаме един Ноев ковчег. Идеята е достатъчно позната от литературата за пътувания между звездите. Първи за нея споменава един английски физик, Джон Бърнал, който предлага този способ за междузвездна колонизация през хиляда деветстотин двайсет и девета година, или преди два века! Още по-рано от него подобни предложения прави и големият руски учен Циолковски. И така, съществуват няколко възможности за пътуване от една звездна система до друга. Ако допуснем, че скоростта на светлината е действителната граница, а това все още не е твърдо установено (тук, макар и без да каже нещо, професор Дейвидсън изсумтя възмутено), може да се пътува бързо с малък кораб или бавно с огромен негов събрат. В технически аспект не съществуват пречки един кораб да достигне деветдесет и повече процента от скоростта на светлината. Следователно пътуването между съседни звезди ще трае между пет и десет години, което е досадно, но напълно възможно, особено за същества, чиято продължителност на живота се измерва със столетия. Такива полети са възможни с кораби, които са не особено по-големи от нашите. Може би подобна скорост е недостижима, преди всичко от гледна точка на полезния товар. Не трябва да забравяме, че дори и при еднопосочен полет е необходимо гориво за намаляване на скоростта. Ето защо по-приемливи изглеждат другите полети, които траят десетки и стотици хиляди години. Според Бърнал и други това може да стане с летящи колонии с диаметър няколко километра, които пренасят хиляди хора в течение на поколения. Естествено е, че системата трябва да бъде напълно затворена и с абсолютно възстановяване на храната, въздуха и останалите консумативни материали и продукти така, както е на Земята в по-голям мащаб. Някои писатели говорят за космически Ноеви ковчези, изградени от сфери с общ център; други предлагат въртящи се цилиндри, чиято центробежна сила създава изкуствено притегляне — точно това, което е Рама…
Дейвидсън не можа да издържи подобно разводнено изказване и се намеси:
— Не говорете за центробежна сила. Тя е продукт на инженерното въображение. Има само инерция.
— Вие сте напълно прав — съгласи се Перера, — макар че ще бъде трудно да убедите в това човек, който току що е слязъл от въртележка. Но математическата точност изглежда ненужна…
— Чакайте, чакайте — прекъсна го Боуз с известно раздразнение. — Всички знаем за какво мислите или поне вярваме, че е така. Моля ви, не унищожавайте нашите илюзии.
— Е, добре! Аз само исках да отбележа, че Рама не се отличава с нищо ново в замисъла, независимо от изумителните си размери. Хората си мислили за подобно решение още преди двеста години. Сега бих искал да обърна внимание на друг въпрос. Откога приблизително Рама пътува в пространството. Вече разполагаме със съвсем точно определена орбита и скорост. Ако предположим, че не е имало промени в режима на полета, неговото местоположение може да бъде определено за милиони години назад. Мислехме, че идва от посоката на една близкостояща звезда, но се оказа съвсем друго. Рама е преминал покрай звездата преди повече от двеста хиляди години, но нейният режим се променя така неравномерно, че тя е най-неподходящото слънце за обитаема система. Диапазонът на нейния блясък е повече от петдесет към едно и всяка близка планета ще бъде периодично изпичана и замразявана през няколко години.
— Имам предложение — намеси се доктор Прайс. — Може би то обяснява всичко. Едно нормално слънце може да се превърне в непостоянно. Ето защо рамианите е трябвало да потърсят ново слънце.
Перера се възхищаваше от възрастната археоложка и затова се отнесе внимателно към нея. И все пак недоумяваше как би постъпила тя с него, ако той бе започнал да говори неща от нейната специалност, които са очевидни в момента.
— Обсъдихме тази възможност — каза меко той. — Ако нашите представи за еволюцията на звездите са правилни, тази звезда никога не е била постоянна и няма около себе си планети, на които животът е мислим. Така че Рама прекосява пространството най-малко от двеста хиляди години и може би повече от милион. Сега той е тъмен и изглежда мъртъв; мисля, че зная причината. Рамианите просто не са имали друг избор и след като вероятно е трябвало да бягат от някакво бедствие, са допуснали грешка в своите изчисления. Нито една затворена екологична система не притежава абсолютна ефективност. Винаги има отпадъци, загуби, известно разрушаване и замърсяване на жизнената среда, а така също и натрупване на вредни субстанции. Навярно са необходими милиадри години, за да бъде отровена една планета и да се изчерпят всичките й възможности, но това неминуемо идва в края. Океаните пресъхват, а атмосферата се разсява. Рама е огромен свят за нашите представи и все пак той е една мъничка планета. Според моите изчисления, основаващи се на измерените пропуски през корпуса, и съгласно някои предположения за скоростта на биологичния кръговрат, екологията на Рама може да запази жизненоспособността си в продължение на няколко хиляди години. В най-добрия случай бих допуснал десет хиляди години. При скоростта, с която Рама пътува, времето е напълно достатъчно за полет между близко разположените слънца в сърцето на галактиката. Това обаче не се отнася за положението тук, в нейните рядко населени спирални ръкави. Рама е кораб, изчерпал всичките си възможности, преди да е стигнал до крайната си цел. Той е изоставен съд, който се носи между звездите. Срещу тази теория има само едно сериозно възражение и аз ще го повдигна, преди да го е сторил някой друг. Орбитата на Рама е прицелена така точно в Слънчевата система, че всяко съвпадение е изключено. Бих казал, че той се намира твърде близо до Слънцето, за да бъде в безопасност. „Индевър“ ще трябва да се отдели от него дълго преди перихелия, за да избегне пренагряване. Аз не настоявам, че мога да разбера подобна особеност. Навярно Рама притежава някакво крайно автоматично управление, което го насочва към най-близката подходяща звезда, въпреки че създателите му са загинали преди цели епохи. А аз съм готов да заложа името си на учен, че те са загинали. Всички проби, които взехме от вътрешността, говорят за пълно отсъствие на живот. Не бе открит дори един единствен микроорганизъм. В нашия случай можете да изключите всичко, което сте чували за летаргичните състояния. По силата на някои непреодолими причини методите на хибернацията са реално приложими само в рамките на няколко столетия, докато тук границите на времето са хилядократно по-обширни. Така че привържениците на теорията за кутията на Пандора могат да бъдат напълно спокойни. Но за себе си ще кажа, че съжалявам. Щеше да бъде великолепно, ако бяхме срещнали други разумни видове. Все пак на един стар въпрос вече е отговорено. Ние не сме сами. Звездите никога няма да бъдат за нас това, което са били досега.