Всяка връзка можеше да влоши нравствения климат, тъй като бе почти невъзможно да не се появят обвинения в даване на предимства. Поради тази причина се гледаше с недобро око на случаите, при които разликата между чиновете бе по-голямо от две степени; от друга страна обаче, единственото правило, засягащо сексуалните отношения в кораба, гласеше:
„Да не се прави в коридора и да не се плашат глупчовците“.
На борда на „Индевър“ имаше четири свръхшимпанзета, макар че това име не бе съвсем точно; извънредният състав на екипажа не беше от рода на шимпанзетата. Опашката като средство за захващане бе изключително предимство в условията на безтегловност, но всички опити да бъде прикачена на хора завършиха с неловко поражение. Незадоволителните резултати с големите човекоподобни маймуни принудиха корпорацията „Свръхшимпанзе“ да погледне в царството на по-малките им събратя.
В родословните дървета на Блеки, Блонди, Голди и Брауни бяха включени най-интелигентните маймуни от Стария и Новия свят; в глупчовците имаше и синтетични гени, които липсват в природата. За тяхното отглеждане и обучение бяха изразходвани не по-малко средства, отколкото за всеки среден космонавт, но резултатите оправдаваха всички разходи. Всяко от тях тежеше по-малко от трийсет килограма и консумираше само половината от храната и кислорода, необходими за хората, но заместваше почти трима души в домакинската работа, приготвянето на обикновена храна, пренасянето на инструменти и десетки други по-прости задължения.
Коефициентът на заменяемост 2,75 — определен след безброй изследвания от типа на „време и движение“ — бе гордост за корпорацията. Често оспорваха този изненадващо висок показател, но по всяка вероятност той бе точен, тъй като глупчовците работеха с удоволствие по петнайсет часа дневно, без да се отегчават и от най-неприятния и еднообразен труд. За хората оставаше онова, което само те могат да свършат, а на борда на един космически кораб това е въпрос от най-голяма важност.
За разлика от своите най-близки роднини — маймуните — глупчовците в „Индевър“ бяха послушни, възприемчиви и не прсявявзха любопитство. Типични клонинги, те бяха безполови, което разрешава неудобни проблеми в поведението. Бяха чисти, не миришеха и спазваха вегетариански режим благодарение на внимателно проведеното обучение. Те можеха да бъдат великолепни домашни животни, но никой не им даваше такава възможност.
Въпреки преимуществата, глупчовците създаваха някои затруднения на борда. Живееха отделно от хората и тяхното място можеше да бъде означено само като „Къщата на маймуните“. Малката им трапезария блестеше от чистота; бе добре обзаведена и в нея имаше телевизор, разни игри и машини за програмно обучение. Те бяха получили изрична забрана да влизат в работните помещения с цел да се избягнат злополуки; входовете на помещенията, оцветени в червено, бяха истинска бариера за глупчовците, в които имаше заложена психическа нетърпимост към този цвят.
Общуването с тях също беше трудно. Техният коефициент интелигентност достигаше шейсет, но не можеха да говорят, макар че разбираха няколкостотин думи на английски език. Гласните струни за членоразделна реч се оказаха неподходящи както за човекоподобните, така и за останалите видове маймуни; единствено възможен бе езикът на знаците.
Основните знаци бяха прости, запомняха се бързо и всички на борда разбираха обикновените послания. Но единственият човек, който говореше безпогрешно глупски език, бе техният надзирател, главният стюард Мак Ендрюс.
Една от постоянните шеги гласеше, че сержант Реви Мак Ендрюс прилича на глупчовците. Това не звучеше като обида, защото животните бяха наистина приятни с техните миловидни движения и съвсем късата си, оцветена козина. Те лесно се привързваха и всяко от тях бе нечий любимец. Нортън имаше слабост към онзи, който носеше подходящото име Голди.
Но зад привързаността на глупчовците се криеше друг проблем, който често пъти бе аргумент против използването им в космоса. Те бяха обучени за съвсем проста работа и при аварийни ситуации се превръщаха в нещо по-лошо от ненужни същества; ставаха опасни за себе си и за хората. Опитите да свикнат със скафандри нямаха успех, тъй като идеята бе извън техните умствени възможности.