— Какво става, капитане? — извика Родриго. — Намерихте ли нещо?
Когато Нортън се върна към действителността, част от притеснението вече го бе напуснало. Тук несъмнено има загадка, но тя не може да надхвърли човешката проницателност. Той научи един урок, който все пак не би споделил с охота. Рама не трябва да го обърка, независимо от необходимите усилия. В тази посока се намираше поражението, а може би и лудостта.
— Не — отвърна той. — Тук няма нищо. Теглете ме. Тръгваме веднага към Париж.
14. Щормово предупреждение
— Свиках членовете на комисията на това заседание — каза Негово превъзходителство посланикът на Марс в Обединените планети, — тъй като доктор Перера има да ни каже нещо важно. Той настоява да се свържем веднага с капитан Нортън, като си послужим с канала за спешна връзка, който, позволявам си да отбележа, получихме след немалко трудности. Съобщението на доктор Перера има технически характер и затова предлагам да направим кратък преглед на досегашното развитие на нещата преди него. Доктор Прайс е приготвила нещо. О, да, щях да забравя извиненията на отсъствуващите. Сър Луис Сендс е бил принуден да отиде до Земята за участие в конференция, която ръководи, а доктор Тейлър моли да бъде извинен.
Той бе наистина доволен от отсъствието на последния. Антропологът загуби набързо своя интерес към Рама, след като разбра, че там за него няма почти никакво поле за действие. Подобно на мнозина, и той бе дълбоко разочарован от факта, че летящият мини-свят е мъртъв; отпаднаха всички възможности за сензационни книги и телевизионни предавания, посветени на обредите и поведението на рамианите. Други щяха да изравят скелети и да подреждат предмети, но Конрад Тейлър не харесваше подобни неща. Единственото, което навярно би събудило неговия интерес, бяха несъмнено големи произведения на изкуството, подобни на прословутите стенописи от Тера и Помпей.
Телма Прайс мислеше точно обратното. Тя предпочиташе пустите развалини и разкопки, по които не щъкат местни жители, защото те, лишени от изследователска страст, само пречат. Дъното на Средиземно море бе идеален обект, поне до момента, когато започнаха да се месят архитектите и градостроителите. Рама бе великолепно място с изключение на влудяващата подробност, че се намира на сто милиона километра и доктор Прайс не можеше да го посети лично.
— Както знаете — започна тя, — командирът Нортън направи почти трийсеткилометров преход, без да срещне някаква трудност. Той проучи странния изкоп, който е означен на вашите карти като Правата долина. Все още не знаем нищо за неговото предназначение, но по всяка вероятност той е важен, тъй като, прескачайки само площта на Цилиндричното море, преминава по пялата дължина на Рама; освен него има още две съвсем еднакви съоръжения, които са отдалечени през сто и двайсет градуса върху кръговата линия на този свят. След това групата се насочи наляво — или на изток, ако приемем условното местоположение на Северния полюс — н достигна Париж. Както ще видите от тази снимка, направена с телескопична камера от централната база, той представлява купчина от някоякостотин сгради, разделени от широки улици. А сега вижте тези снимки, направени от групата на капитан Нортън, след като е стигнала до мястото. Ако Париж е град, той е твърде необичаен. Отбележете, че нито една сграда няма прозорци или дори врати! Това са еднообразни правоъгълни конструкции, всяка от които е висока по трийсет и пет метра. Изглеждат така, сякаш са изникнали от почвата. По тях няма никакви фуги или свързващи шевове. Погледнете тази основа на стена, снета в едър план; тя преминава направо в терена. Лично аз мисля, че мястото не е жилищен район, а склад или снабдителна база. Вижте снимка, която подкрепя мисълта ми. Тези тесни бразди или канали с широчина пет сантиметра са изтеглени по дължината на улиците; по един от тях води към всяка сграда, като потъва направо в стената. Те приличат поразително на трамвайните релси от началото на двайсети век и очевидно са част от някаква транспортна система. Ние винаги сме смятали, че общественият транспорт не трябва да стига до всяха къща, тъй като няколкостотин метра не са пречка за никого. Но пялата тази система добива смисъл при условие, че сградите са складове за тежки елементи.
— Мога ли да запитам нещо? — обади се посланикът на Земята.