— Разбира се, сър Робърт.
— Капитан Нортън успял ли е да проникне в някоя сграда?
— Не. От доклада му се разбира, че е изпаднал в затруднение. В началото решава, че подземните входове са единственият възможен път към сградите; по-късно забелязва каналите на транспортната система и променя мнението си.
— А опитвал ли се е да влезе някъде?
— Това е невъзможно без взрив или подходящи инструменти. Той не иска да го стори, преди да е опитал всички други възможности.
— Досещам се — намеси се Денис Солъмънс. — Ползувани са пашкули.
— Простете, не ви разбрах.
— Този метод е разработен преди няколкостотин години — продължи специалистът по история на науката. — Наричат го още консервация. Предметът, който трябва да бъде запазен, се поставя в непроницаема пластмасова обвивка, запълнена с инертен газ. Така са съхранявали военно снаряжение в мирно време; има случай, когато били консервирани цели кораби. Днес този метод се използува в музеи с ограничена складова площ. Никой не знае какво има в част от стогодишните пашкули, струпани в подземното помещение на Смитсъновия комплекс.
Перера не познаваше добродетелта на търпението. Той не можа да сдържи повече желанието си да пусне своята бомба и каза:
— Моля ви, господин посланик! Всичко това е много интересно, но ми се струва, че моето съобщение е по-спешно.
— Много добре, доктор Перера, след като няма други въпроси.
За разлика от Тейлър, астробиологът не бе разочарован от Рама. Наистина, той не се надяваше повече да открият живот, но вярваше, че рано или късно ще се намерят останки от съществата, които бяха построили този удивителен свят. Проучването току-що бе започнало, а до момента, когато „Индевър“ ще трябва да се отклони от досегашната си насочена към Слънцето орбита, оставаше ужасно малко време.
Но ако изчисленията му бяха верни, срещата с Рама щеше да се окаже още по-кратка, отколкото той бе вярвал и в най-лошия случай. Бяха пропуснали една подробност, така всеобхватна, че просто не бе забелязана от никого.
— Съгласно последната информация, с която разполагаме — започна Перера, — една група е тръгнала към Цилиндричното море; в същото време капитан Нортън е наредил на друга група да обзаведе изходна снабдителна база в подножието на стълбище Алфа. След нейното завършване ще има най-малко две едновременно и непрекъснато действуващи оперативни групи. Така той се надява да използува най-пълно ограничения брой на хората си. Планът е добър, но може би няма да се изпълни. Впрочем предлагам веднага да бъде обявена тревога и да се подготви пълно изтегляне, за което да не са необходими повече от дванайсет часа. Искам да обясня. Учудващо е колко малко хора са забелязали една така ясно изразена аномалия в Рама. Той е навлязъл вече доста дълбоко в орбитата на Венера, а вътрешната му част е все още замръзнала. Температурата на тяло, изложено на пряката слънчева светлина от същото разстояние, е около петстотин градуса. Разбира се, причината е в това, че Рама не е имал време да се затопли. В междузвездното пространство той без друго е бил охладен почти до температурата на абсолютната нула или минус двеста и седемдесет градуса. Но той се приближава вече към Слънцето и външният му корпус е погълнал топлината, при която се топи оловото. Вътрешността му е все още студена, тъй като скала с дебелина цял километър не се загрява толкова бързо. Има един невероятен десерт от сладолед, покрит с гореща обвивка, но не мога да си спомня наименованието му…
— „Опечена Аляска“. За жалост той е любимият специалитет при банкети на Обединените планети.
— Благодаря ви, сър Робърт. Това е и Рама в настоящия момент, но той няма да трае дълго. Слънчевата топлина се е придвижила достатъчно през изминалите седмици и след няколко часа температурата рязко ще се повиши. Опасността не идва оттам. Когато трябва да напуснем Рама, климатът ще бъде приятно тропичен.
— Какъв е проблемът тогава?
— Господин посланик, отговорът е само една дума — урагани.
15. Брегът на морето
Сега в Рама имаше повече от двайсет мъже и жени; шест души бяха долу в равнината, а останалите пренасяха оборудването и продоволствието през системата от въздушни шлюзи и по стълбището. Корабът бе почти изоставен с изключение на възможно най-ограниченото дежурство. Всички се шегуваха, че „Индевър“ е поверен на четиримата глупчовци, а Голди е поел командната длъжност.
Още при първите проучвателни операции Нортън наложи да се спазват определени основни правила, най-важните от които бяха в сила и в първите дни на човешкото присъствие в космоса. Той даде нареждане във всяка група да бъде включен човек, който е вече запознат с обстановката, но не повече от един. Така всички щяха да натрупат опит във възможно най-кратък срок.