Выбрать главу

Лъчът на прожектора преминаваше бавно по далечните кули, сводове, свързани сфери и мрежа от пресечени тръби. От време на време някоя равна повърхност отразяваше светлината. Когато това стана за първи път, всички се сепнаха. Стори им се, че някой им изпраща сигнали от необикновения остров.

Не видяха нищо повече от онова, което вече познаваха с по-големи подробности от снимките, направени в централната база. След няколко минути поискаха обратно придружаващата ги светлина и тръгнаха в източна посока покрай ръба на прага. Общото заключение бе, че някъде трябва да има стъпала или наклонен път към морето. Един от членовете на екипажа направи интересно предположение.

— Където има море — предсказа сержант Руби Барнис, — не може да няма докове, пристанища и кораби. За една цивилизация можете да разберете всичко само по начина, по който са построени нейните кораби.

Според колегите й този възглед бе доста едностранчив, но поне вдъхваше някаква надежда.

Доктор Ърнст бе почти готова да се откаже от по-нататъшно търсене и да се спусне с въже, когато Родриго забеляза тясното стълбище. То почти не се виждаше в мрака и сянката от ръба на прага; нямаше перило или някакъв друг знак, че тук се намира стълба. Но и самата тя не вдъхваше особени надежди, тъй като се спускаше под малък ъгъл по петдесетметровата отвесна скала и изчезваше под повърхността на морето.

Те осветиха стъпалата с шлемовите лампи и след като не забелязаха никаква опасност, доктор Ърнст поиска от командира разрешение за слизане. След минута тя предпазливо опипваше повърхността на морето.

Кракът й се плъзна напред и назад почти без усилие. Имаше чувството, че е стъпила върху лед. И това наистина бе лед.

Тя замахва с чукчето и познатите пукнатини плъзнаха радиално от мястото на удара; можа да събере без усилие множество отломъци. Някои от тях се стопиха, когато ги поднесе с прободържателя към светлината на лампата. Течността приличаше на леко размътена вода и тя внимателно я помириса.

— Не е ли опасно? — извика надолу Родриго с безпокойство в гласа.

— Борис, повярвайте, че ако тук има патоорганизми, които не са били уловени от моите прибори, застраховките ни са станали невалидни още преди една седмица.

Но Родриго бе прав. Независимо от всички досегашни проби тази течност можеше да се окаже отровна или да причини някоя непозната болест. В нормални условия доктор Ърнст не би оставила без внимание дори и такава незначителна възможност. Сега обаче времето бе малко, а залозите — огромни. Дори и да се наложи медицинска изолация на „Индевър“, цената ще бъде незначителна в сравнение със събрания от него научен товар.

— Това е вода, но не държа да я изпия — мирише като култура от водорасли, в която са започнали болестни процеси. Трудно ще дочакам да се върна в лабораторията.

— Ледът устойчив ли е?

— Да, здрав е като скала.

— Тогава да тръгваме към Ню Йорк.

— Мислите ли, че ще успеем, Питър? Опитвали ли сте да вървите четири километра по лед?

— О, разбирам. Представете си какво ще кажат от складовата служба, ако им поискаме комплект кънки! Но дори и да имаше в кораба, не вярвам да са много хората, които могат да ги използуват.

— Има и друг проблем — намеси се Родриго. — Не се ли досещаш, че температурата е вече над нулата? Скоро този лед ще започне да се топи. Колцина космонавти могат да плуват четири километра? Аз няма да успея.

Доктор Ърнст се присъедини към тях на ръба на прага и тържествено показа малкото шишенце за проби.

— Разходката бе дълга само за няколко кубически сантиметра нечиста вода, но тя може да ни разкаже за Рама повече от всичко, намерено досега. Да се връщаме у дома.

Със спокойни, дълги отскоци, които се оказаха най-подходящият начин за придвижване при малката сила на притегляне на Рама, те се отправиха към далечните светлини на централната база. Нарядко се обръщаха назад, привлечени от скритата загадка на острова, застанал в средата на замръзналото море.

Само за миг доктор Ърнст помисли, че е доловила нещо като слаб повей на вятър около бузата си.

Това не се повтори и тя забрави бързо за случката.

16. Кеалакекуа

— Доктор Перера, знаете, че малцина от нас имат вашите познания в областта на математическите модели в метеорологията. Моля, пожалете нашето невежество — каза посланикът Боуз с тон на търпеливо смирение.

— С удоволствие — отвърна съвсем невъзмутимо астробиологът. — Ще ви обясня най-добре, като ви кажа какво ще се случи много скоро в Рама. Температурата ще се повиши, тъй като топлинната вълна от Слънцето е стигнала до вътрешността. Според последните данни, които получих, тя е вече над нулата. Цилиндричното море скоро ще започне да се размразява, но за разлика от водните масиви на Земята топенето ще обхване най-напред дънната му част. Това може да има неочаквани последствия, но лично мен атмосферата ме безпокои повече. Загретият въздух във вътрешността на Рама се разширява и ще започне да се изкачва към централната ос. Именно тук е проблемът. Въздухът в най-ниските места, макар и привидно неподвижен, всъщност се върти заедно с Рама, т.е. със скорост над осемстотин километра в час. Издигайки се към оста, той ще се опита да запази скоростта си. Разбира се, това е невъзможно. В резултат ще се появят неимоверно силни ветрове, чиято скорост според мен ще бъде между двеста и триста километра в час. Приликата е случайна, но подобни явления са познати и на Земята. Загретият въздух над екватора, който заедно с планетата се върти с хиляда и шестстотин километра в час, се намира в същото положение, когато се издига нагоре и поема в северна и южна посока.