— А, пасатите! Спомням си за тях от уроците по география.
— Съвършено правилно, сър Робърт. Много скоро и съвсем не на шега в Рама ще задухат пасати. Вярвам, че няма да траят повече от няколко часа, а после атмосферното равновесие ще се възстанови. Между другото аз държа да предупредим командира Нортън, който трябва да се изтегли колкото може по-скоро. Ето съобщението, което предлагам да бъде изпратено.
Нортън помисли, че е необходимо съвсем малко въображение, за да се почувствува в построен набързо нощен лагер в подножието на някоя отдалечена планина из Азия или Америка. Безпорядъкът от спални принадлежности, сгъваеми маси и столове, преносим енергозахранващ блок, осветителна апаратура, хигиенни електровъзли и разнообразна научна апаратура напомняше за земните условия, особено след като в този район и мъжете, и жените работеха без скафандри.
Обзавеждането на лагер Алфа се оказа доста трудно, защото всичко трябваше да се пренесе на ръце през системата от въздушни шлюзи, да се спусне с шейна от централната база, а след това да се събере и подреди. Понякога спирачните парашути отказваха и пратката продължаваше да се движи още пял километър из равнината. Въпреки това неколцина членове на екипажа поискаха разрешение да се спуснат с шейната, но Нортън забрани категорично. В аварийна-обстановка обаче забраната по всяка вероятност щеше да бъде преразгледана.
По-голямата част от принадлежностите оставаше в лагера; бе немислимо и невъзможно групите да ги пренасят и връщат обратно. Нортън изпитваше понякога неоправдан срам, че оставя на това необичайно чисто място толкова много отпадъци като свидетелство за присъствието на човека. Бе решил да жертвува част от скъпоценното време, за да почисти всичко преди окончателното опразване на лагера. Макар и малко вероятно, може би след милиони години Рама щеше да пресече някоя друга звездна система и да има отново посетители. Той искаше да им остави добри впечатления от Земята.
Но в момента имаше друга, много по-неотложна работа. Марс и Земя му изпратиха две почти еднакви съобщения през последните двайсет и четири часа. Съвпадението бе доста необикновено; навярно те си бяха разменили взаимни съчувствия така, както при подходящ случай биха направили две съпруги, които живеят на различни планети. Впрочем те му напомниха достатъчно осезателно, че макар и да бе голям герой, той все още имаше семейни задължения.
Командирът взе един сгъваем стол и излезе извън светлия кръг, за да потъне в мрака, обвил лагера. Това бе единствената възможност да се усамоти, а и бъркотията нямаше да пречи на мислите му. Обърна съзнателно гръб на организирания безпорядък и заговори в записващото устройство, пренесено на врата му:
— Оригинал за личното досие с копия до Марс и до Земята. Здравей, мила. Да, зная, че съм мързелив кореспондент, но от една седмица съм извън кораба. Там оставихме максимално ограничен екипаж, а всички останали сме в Рама, на лагер, който разположихме в подножието на стълбището, наречено от нас Алфа. В момента три групи изследват равнината, но напредваме много бавно, защото ходим пеша. Липсва ни каквото и да е превозно средство. Щях да бъда много доволен, ако имахме няколко електропеда — съвсем подходящи са за обстановката. Нали познаваш корабната лекарка, Лаура Ърнст…
Той спря в несигурност. Лаура бе се срещала с едната от съпругите му, но с коя? По-добре беше да махне това. Заличи изречението и започна отново.
— Корабната лекарка Лаура Ърнст бе водач на първата група, която достигна до Цилиндричното море, на петнайсет километра оттук. Както очаквахме, то се оказа замръзнала вода, която не може да се пие. Доктор Ърнст казва, че тя е органичен разтвор със съдържание както на почти всички органични съединения, за които можеш да се досетиш, така също и на фосфати, нитрати и десетки видове метални соли. Никаква следа от живот — няма дори и мъртви микроорганизми. И така все още не знаем нищо за биохимичния строеж на рамианите, макар и да не са се различавали много от нас.