Нещо разреши леко косата му. Нортън бе толкова зает, че не успя да я подстриже, но очевидно трябваше да направи нещо, преди да наложи отново шлема на скафандъра.
— Разглеждахме снимки на Париж и на другите градове в отсамната страна на морето, които изследвахме — Лондон, Рим и Москва. Не можем да повярваме, че са били построени, за да се заселят в тях живи същества. Париж изглежда като огромен склад. Лондон представлява комплекс от цилиндри, свързани чрез тръби със съоръжения, които очевидно са помпени станции. Всичко е херметизирано и трябва да използуваме взрив или лазери, за да проникнем във вътрешността. Решихме да почакаме и да изчерпим всички други възможности. Колкото до Рим и Москва…
— Капитане, извинете. По спешност от Земята.
„Сега пък какво има? — помисли Нортън. — Нима човек не може да поговори няколко минути със семействата си?“
Прие съобщението от сержанта и го прегледа набързо само за да се убеди, че не е спешно. След това го прочете отново, този път по-бавно.
Каква бе тази комисия за Рама, по дяволите? И защо никога не бе чувал за нея? Той знаеше, че най-различни обединения, сдружения и професионални групи се опитваха да се свържат с него; някои от тях имаха тежест, а други бяха съвсем изветрели. Центърът за управление на полета го предпазваше успешно досега и не би дал път на съобщението, ако не е преценил, че е важно.
„Ветрове със скорост двеста километра… навярно внезапно начало…“
Да, това заслужава внимание. Но в спокойната нощ бе трудно да повярва, че идва опасност; а беше смешно да бягат като уплашени зайци, когато току-що започнаха истинското проучване.
Нортън вдигна ръка, за да отхвърли косата си, която, кой знае как, бе паднала отново в очите му, но се спря, без да довърши движението.
От един час насам бе доловил няколко пъти нещо като вятър. Повеят бе толкова слаб, че не му обърна никакво внимание; все пак той бе капитан на кораб в космоса, а не в морето. Поне досега движението на въздуха не е било в кръга на неговите професионални интереси. Как ли щеше да постъпи при подобни обстоятелства отдавна починалият капитан на някогашния „Индевър“?
В трудни моменти през последните години Нортън винаги бе си задавал този въпрос, без да сподели с някого своята тайна. Бе стигнал до нея съвсем случайно, както човек стига до повечето важни неща в живота си.
От няколко месеца бе вече командир на „Индевър“, когато се досети, че това е името на един от най-прочутите кораби в историята. Наистина през последните четиристотин години така са били кръстени десетина кораба в морето и два в космоса, но предшественик на всички бе триста и седемдесет тонния въглевоз, с който капитан Джеймс Кук от кралския флот на Великобритания бе обиколил света между 1768 и 1771 година.
Първоначалният слаб интерес се превърна във всепоглъщащо любопитство, нещо като идея-фикс, и Нортън прочете всичко, което можа да намери за Кук. Навярно сега той бе най-добрият познавач на най-големия изследовател на всички времена и знаеше наизуст цели глави от бордовия му дневник.
Изглеждаше невероятно, че един човек е могъл да направи толкова много с тогавашната примитивна техника. Но Кук бил не само великолепен мореплавател и учен; той бил и хуманист в една епоха на жестока дисциплина. Отнасял се великодушно не само към собствения си екипаж, но и към нерядко враждебно настроените туземци в земите, които откривал — нещо нечувано дотогава.
Най-голямата мечта на Нортън бе да мине поне по един от околосветските маршрути на Ку14 но знаеше, че няма да я осъществи никога. Веднаж бе направил изумителен, макар и къс старт, който би смаял капитан Кук — движейки се в орбита към полюса, бе прелетял над Големия бариерен риф. Утрото бе ясно и той бе наблюдавал от четиристотин километра височина великолепната гледка на страховитата коралова преграда по крайбрежието на Куинсленд, белязана с диния от бяла пяна.
Бе прелетял над две хиляди километровия риф за по-малко от пет минути. Само с един поглед той можа да обхване изпълнения с рискове многоседмичен път на първия „Индевър“. През телескопа упя да зърне за миг Куктаун и устието, където корабът е бил изтеглен на брега за ремонт след почти смъртоносния сблъсък с рифа.