— Трудно е да си представим един цял свят, който се блъска нагоре-надолу — каза Солъмънс. — Помислете за телата във вътрешността му. Те трябва да са закрепени неподвижно. Съвсем неудобно е.
— Може би ускорението е много бавно. Най-голямата трудност идва от водата в Цилиндричното море. Нищо не е в състояние да я спре от…
Гласът на Перера изчезна постепенно очите му се изцъклиха. Изглеждаше така, сякаш току-що е получил епилептичен припадък иди сърдечна криза. Колегите му го гледаха с уплаха, но той изведнъж доби нормалния си вид, удари с юмрук по масата и извика:
— Но разбира се! Това обяснява всичко! Сега и южният праг добива смисъл.
— За мен, не — измърмори посланикът на Луната от името на всички присъствуващи дипломати.
— Погледнете този надлъжен разрез на Рама — продължи възбудено Перера, като разгъна картата пред себе си. — Имат ли всички копия? Цилиндричното море е затворено между два прага, които обикалят в кръг по вътрешната повърхност на Рама. Северният праг е висок само петдесет метра, но южният се издига почти на половин километър. Защо разликата е толкова голяма? Никой не можа да посочи смислена причина Да предположим обаче, че Рама може да ускорява хода си, като се движи със северния край напред. Водата в морето ще се изтегли назад и нивото и в южната част ще се повиши с стотици метри. Ето защо е необходим прагът. Да видим.
Той започна да драска неистово. Само след около двайсет секунди вдигна главата си с вид на победител и каза:
— След като знаем височината на праговете, можем да измислим възможното максимално ускорение на Рама. Ако то превиши два процента от силата на земното притегляне, морето ще залее южния континент.
— Една петдесета е? Не е много.
— Много е, когато масата е десет милиона мегатона. То напълно достатъчно за маневриране между звездите.
— Благодаря ви много, доктор Перера — каза посланикът на Меркурий. — Има върху какво да се замислим след нещата, които казахте. Господин председателю, можем ли да напомним на капитан Нортън колко е важно да огледа южния район?
— Той прави всичко възможно, но и вие разбирате, че морето е препятствие. Опитват се да построят нещо като сал, за да могат да се доберат най-сетне до Ню Йорк.
— Южният полюс може да се окаже още по-важен. Междувременно аз ще предложа тези въпроси на вниманието на Общото събрание. Съгласни ли сте?
Нямаше никакви възражения дори и от страна на доктор Тейлър цо в момента, когато членовете на комисията се готвеха да изключат своите апарати, сър Луис поиска думата. Старият историк говореше рядко и в такива моменти всички слушаха.
— Да предположим, че Рама е активен свят и притежава възможностите, за които става дума. Във военните дела има една стара поговорка, според която възможността не предполага намерение.
— Колко време ще ни бъде необходимо, за да разберем неговите намерения? — запита човекът от Меркурий. — А когато това стане, може да е много късно.
— И сега вече е много късно. Ние нямаме никаква възможност да въздействуваме върху Рама. Всъщност съмнявам се дали изобщо сме я имали.
— Не мога да се съглася с вас, сър Луис. Ако се наложи, ние разполагаме с много средства. Но времето е отчайващо кратко. Рама е космическо яйце, стоплено от пламъците на Слънцето. Всеки миг от него може да се излюпи нещо.
Председателят на комисията погледна посланика на Меркурий с истинско удивление. Кариерата му на дипломат не познаваше много подобни случаи. Той дори не бе и помислял, че един обитател на Меркурий е способен на такъв поетичен полет на въображението.
20. Книга на Откровението8
Винаги е имало нещо сериозно, когато някой от екипажа се обърне към него с „командире“ или още по-лошо — с „господин Нортън“. Той не можеше да си спомни друг случай, когато Борис Родриго е използувал това обръщение, следователно нещата бяха двойно по-сериозни. При нормални условия Родриго беше внимателен и въздържан човек.
— За какво става дума, Борис? — запита той, когато вратата на кабината се затвори зад тях.
— Командире, бих искал да получа разрешение, за да мога да изпратя пряко съобщение на Земята по линията за спешна връзка с кораба.
Това бе необичайно, макар че се случваше. Обикновените сигнали минаваха през най-близкия планетен препредавател — сега използуваха Меркурий — и макар че бяха необходими не повече от няколко минути, най-често минаваха пет-шест часа, преди съобщението да стигне до бюрото на лицето, за което бе предназначено. Това време бе напълно достатъчно в деветдесет и девет от стоте случая, "но капитанът можеше да вземе решение и да използуват при крайна нужда по-преките и много по-скъпи канали за връзка.