— Благодаря ви, командире. Наистина съм ви задължен.
— О, не го правя, за да успокоя съвестта си. Искам просто да видя какво ще стори комисията. Дори и да не съм съгласен с всичко, което казваш, може да си попаднал на нещо важно.
— Е, ще разберем това в перихелия, нали?
— Да, ще знаем в перихелия.
След като Родриго излезе, Нортън повика дежурния на предавателя и даде необходимото позволение. Помисли си, че намери подходящо разрешение — какво ли щеше да стане, ако Родриго се окаже прав?
Така поне бе увеличил шансовете си да попадне между спасените.
21. След бурята
Докато преминаваха през вече познатия коридор на системата въздушни шлюзи Алфа, Нортън се питаше дали нетърпението не бе ги накарало да забравят предпазливостта. Бяха чакали на борда на „Индевър“ цели четиридесет и осем часа; през тези два скъпоценни дни се намираха в пълна готовност да тръгнат веднага щом обстоятелствата се окажат благоприятни. Нищо не бе се случило; приборите, оставени в Рама, не доловиха необичайни явления. За жалост телевизионната камера, която бяха монтирали в централната база, бе заслепена от мъгла, така че видимостта бе се понижила до няколко метра. Мъглата току-що започваше да се разсейва.
Те бяха минали през вратата на последния въздушен шлюз и се носеха с котешката люлка по водещите въжета около базата, когато Нортън бе поразен от промяната в светлината. Тя не беше вече яркосиня, а мека и приятна; напомни му за спокоен, ясен ден на Земята.
Той погледна по дължината на оста на света пред себе си и можа да види само един блестящ, бял тунел, който достигаше чак до странните планини на Южния полюс. Вътрешността на Рама бе обвита изцяло от облаци; окото не долавяше никъде отвор в тяхната пелена. Нейният горен слой бе рязко очертан; той обгръщаше един по-малък цилиндър, разположен в голямата въртяща се тръба на този свят; централното ядро на цилиндъра, широк пет-шест километра, бе съвсем чисто, с изключение на няколко случайни кичури от перести облаци.
Огромната облачна тръба бе осветена отвътре от шестте изкуствени слънца на Рама. — Мястото на трите в северния континент се долавяше съвсем ясно благодарение на ивиците разсеяна светлина, докато онези отвъд Цилиндричното море се сливаха в непрекъснат блестящ пояс.
Нортън се питаше какво става под тези облаци. Отминалата буря бе ги изтласкала симетрично около оста на Рама. Можеха да слизат, стига да не ги очакваха други изненади.
Бе естествено да се спусне групата, която проникна първа в Рама. Не само сержант Майрън, но и останалите членове на екипажа на „Индевър“ вече отговаряха на всички изисквания на корабната лекарка, дори Майрън каза съвсем убедително, че никога вече няма да носи старите си униформи.
Докато Нортън наблюдаваше как Мърсър, Калвърт и Майрън „отплуват“ бързо и спокойно надолу по стълбата, той си спомни за настъпилите големи промени. Първия път се бяха спуснали в студа и мрака; сега отиваха към светлината и топлината. При всички досегашни посещения те бяха убедени, че Рама е мъртъв. Навярно това бе истина в биологичен смисъл. Но нещо бе се раздвижило; учението на Борис Родриго бе дотолкова подходящо за случая, колкото и всяко друго — „духът“ на Рама бе се разбудил.
Когато стигнаха до площадката в подножието на стълбата и се приготвяха да се спуснат по стълбището, Мърсър направи обичайната проба на атмосферата. Имаше неща, които той не приемаше никога на доверие; дори когато останалите тръгваха съвсем спокойно без кислородни апарати, той винаги проверяваше състава на въздуха. Питаха го защо спазва така строго предписанията за безопасност и той отгаваряше:
— Защото човешките сетива не са съвсем сигурни. Само миг след като сте убедени, че всичко е наред, може да се строполите при следващото дълбоко вдишване.
Той погледна прибора и изруга:
— По дяволите!
— Какво има? — попита Калвърт.
— Повреден е, показва много високо. Странно, никога досега не се е случвало нещо подобно. Ще проверя по моята дихателна верига.
Той пъхна малкия анализатор в контролното гнездо на собствения си кислороден апарат и остана замислен за известно време. Другите двама го гледаха с тревога, защото, щом Мърсър бе неспокоен, положението бе сериозно.
Той извади прибора, провери още веднаж атмосферата на Рама и повика централната база:
— Капитане, бихте ли проверили съдържанието на кислород?
Измина повече време, отколкото бе необходимо за отговор. След това Нортън се обади:
— Изглежда анализаторът ми е развален. По лицето на Мърсър бавно се плъзна усмивка и той попита: