Трима енергични гребци, подпомогнати от нейното по-умело весло, можеха спокойно да достигнат една четвърт от тази скорост дори и без двигател. Така че и при повреда в мотора те щяха да се върнат обратно на брега след няколко часа. Акумулаторите, предназначени за работа при тежки условия, имаха достатъчно енергия за околосветска обиколка, но тя носеше още два резервни, за да бъде съвсем сигурна. А сега, след като мъглата бе се отдръпнала напълно, дори и предпазлива мореплавателка като Руби бе готова да тръгне без компас.
Тя стъпи на брега и поздрави стегнато:
— Сър, първото пътуване на „Резълюшън“ приключи успешно. Чакам вашите нареждания.
— Много добре, адмирале. Кога ще бъдете готова за отплаване?
— Веднага след като натоварят запасите на борда и капитанът на пристанището разреши да излезем в морето.
— Тогава тръгваме на разсъмване.
— Тъй вярно, сър!
На картата пет километра водно пространство не изглеждат много, но когато човек е посред тях, всичко е съвсем различно. Бяха изминали само десет минути от тръгването и петдесетметровият праг на северния континент им се струваше съвсем далечен. Изненадващото бе, че тайнственият Ню Йорк изглеждаше, кажи-речи, толкова недосегаем, колкото и преди.
Те почти не обръщаха внимание на сушата през по-голямата част от времето, тъй като чудото на морето бе ги завладяло. Нямаше ги вече нервните шеги от началото на пътешествието. Новото усещане бе смайващо.
Нортън си каза, че всеки път, когато Рама му се струваше вече познат, той му поднасяше нещо ново и необикновено.
„Резълюшън“ бръмчеше уверено напред, но чувството, че са уловени в браздата на някаква гигантска вълна, която извива от двете им страни, изправя се отвесно и увисва, докато двата й края се съберат във водна дъга на шестнайсет километра над главите им, не напускаше пътниците. Независимо от доводите на разума и логиката никой от тях не успяваше да се освободи от впечатлението, че всеки миг тези милиони тонове вода ще се сринат от небето.
Но те се чувствуваха бодри; мислеха за опасност, която в действителност не съществуваше, ако, азбира се, морето не бе им приготвило други изненади.
Макар и малка, такава вероятност съществуваше, защото предположението на Мърсър, че водата не е вече безжизнена, бе правилно. Във всяка лъжичка от нея се намираха хиляди кълбовидни едноклетъчни микроорганизми, подобни на най-ранните форми на планктона, който е живял в океаните на Земята.
Но помежду им имаше смайваща разлика. Тези микроорганизми нямаха ядро; липсваха им още много черти, характерни за най-първичните фоми на земния живот. Лаура Ърнст, която сега бе едновременно корабен лекар и научен работник, посочи, че въпреки незначителния им брой. те допринасят за нарастване на атмосферата на Рама. Но наместо хиляди, те трябваше да бъдат милиарди.
Тя откри по-късно, че микроорганизмите бързо намаляват за разлика от първите часове на изгрева на зората, когато трябва да са били много повече. Сякаш животът бе избухнал с кратък взрив, в който цялата праистория на Земята е протекла трилиони пъти по-бързо. Навярно той бе се изчерпал вече; сега микроорганизмите се разпадаха и връщаха обратно в морето запасите си от химически вещества.
Доктор Ърнст бе предупредила мореплавателите: — Ако трябва да се спасявате с плуване, затваряйте си устата. Няколко капки не са опасни, стига да ги изплювате веднага. Но всички тези странни металоорганични соли образуват порядъчно силен отровен, комплекс, а аз нямам никакво желание да се занимавам с търсене на противоотрова.
За щастие подобна опасност бе малко вероятна. „Резълюшън“ щеше да остане на вода дори ако два от варелите в едната или другата страна бъдат повредени. (Когато казаха това на Калвърт, той измърмори мрачно: "Не забравяйте „Титаник!“) В най-лошия случай грубите, но надеждни спасителни ризи щяха да държат главите им над водата. Макар че доктор Ърнст не бе склонна да даде категорично мнение, тя считаше, че няколко часа във водата нямаше да се окажат фатални, но не го препоръчваше.
След двайсет минути уверен ход напред Ню Йорк не им изглеждаше вече като далечен остров. Бе станал действителност; онези подробности, които досега бяха гледали само през телескопа и на увеличени снимки, се оказаха огромни, масивни сгради. Те долавяха съвсем ясно, че централната му част се повтаря три пъти подобно на толкова много неща в Рама. Тя включваше три еднакви кръгови комплекса от надстройки, които изникваха от дълга, елипсовидна основа. На снимките, направени от централната база, се виждаше, че всеки от комплексите е разделен на три еднообразни дяла, подобно на торта, нарязана на три равни сектора през сто и двайсет градуса. Това щеше да опрости твърде много задачата им — достатъчно бе да разгледат една девета част от Ню Йорк, за да го познават целия. Въпреки всичко начинанието им се струваше колосално. Площта, която трябваше да обходят, бе най-малко един квадратен километър, осеян със сгради и съоръжения; някои от тях се извисяваха стотици метри във въздуха.