Безпокоеше го още и това, че сякаш от посоката на Големия рог идваше някакъв свистящ звук с постепенно нарастваща сила. Напомняше му за шума от газ под високо налягане, който изскача от някакъв кран, и се питаше дали звукът има нещо общо с неспокойния въздух, с който той се бореше. Но независимо от причината това бе една допълнителна тревога.
От време на време той докладваше бързо и задъхано за всички явления на централната база. Макар че никой от присъствуващите там не можеше да му помогне нито със съвет, нито дори с предположение за събитията около него, все пак гласовете на приятелите му го ободряваха дори и сега, когато бе започнал да се съмнява, че някога ще ги види отново.
Въздухът ставаше все по-неспокоен. На Джими му се струваше, че постепенно навлиза в реактивна струя; веднъж бе имал подобен случай на Земята, когато гонеше рекорд за полет с безмоторен самолет на голяма височина. Но как ли бе се появила реактивна струя в Рама?
Оказа се, че е поставил правилно въпроса си, защото почти веднага откри отговора. Този звук бе електрически вятър, който увличаше частиците от грандиозния йонизационен процес, възникнал по всяка вероятност около Големия рог. Зареденият въздух се разпръсваше по дължината на оста на Рама, а в зоната на по-ниско налягане нахлуваха големи количества въздух. Той погледна назад към гигантската игла, която сега бе станала двойно по-опасна, и се опита да си представи границите на силния вятър, тръгнал от нея. Навярно най-добрата тактика бе да положи максимални усилия и да се отдалечи колкото може повече от заплашителното свистене.
Рама му отне възможността за избор. Избухналият зад него пламък изпълни цялото небе. Той успя само да види как пламъкът се разделя на шест огнени ленти, проточени от върха на Големия рог до всеки един от, Малките рогове. В същия миг го настигна сътресението.
28. Икар
Джими едва намери време да съобщи по радиото: „Крилото се сплесква, ще се разбия“, когато „Водно конче“ започна постепенно да се нагъва. Лявото крило направо се разчупи в средата и външната му част се понесе назад като леко падащ лист. Дясното крило изпълни по-сложна роля. То се превъртя в основата си и се стрелна назад така рязко, че върхът му, се оплете в опашката. Джими усети, че е седнал в счупено хвърчило, което пада от небето.
Въпреки всичко не бе съвсем безпомощен; перката все още работеше и докато той имаше сили, управлението бе донякъде в ръцете му. Оставаха му само пет минути, за да направи нещо.
Дали ще успее да стигне до морето? Не, то беше твърде далече. Тогава си спомни, че мисли така, сякаш е на Земята; макар че бе добър плувец, щяха да изминат часове, преди да го спасят, а дотогава ще бъде умъртвен от отровните води. Единствената му надежда бе да се приземи на сушата. Отвесният южен праг бе друг проблем; за него щеше да мисли по-късно, стига да има такава възможност.
Той падаше много бавно, защото тук силата на притегляне бе около една десета от земната величина, но колкото повече се отдалечаваше от оста, скоростта му щеше да нараства. И все пак аеродинамичното съпротивление променяше нещата, противопоставяйки се на прекомерно бързото спускане надолу.
Макар и почти неподвижно, „Водно конче“ щеше да изпълни ролята на груб парашут. Няколкото килограма движеща сила, която Джими можеше да упражнява все още, бяха разликата между живота и смъртта; в нея бе единствената му надежда.
Базата мълчеше; приятелите му са могли да видят онова, което му се случи, и знаеха, че думите им не ще помогнат с нищо. Сега Джими изпълняваше най-майсторския полет в живота си. Помисли си с мрачен хумор, че публиката е много малка и няма да успее да оцени тънките подробности в неговото изпълнение.
Той се спускаше по широка спирала и колкото по-малък останеше наклонът й, толкова по-големи бяха неговите шансове за спасение. Натискът върху педалите държеше „Водно конче“ в полет, но Джими не полагаше максимално усилие, тъй като в противен случай счупените криле щяха да се окажат съвършено неуправляеми. При всеки завой наляво той се възхищаваше от фантастичното зрелище, което Рама бе уредил любезно в негова чест.
Стълбовете на мълниите играеха все още от края на Големия рог към шестте по-ниски върха под него, но сега цялата конструкция се въртеше. Шестзъбата огнена корона се движеше обратно на посоката на въртене на Рама, като правеше по един оборот за няколко секунди. Джими се досети, че наблюдава гигантски електромотор в действие и навярно не бе безкрайно далече от истината.
Огненият спектакъл внезапно спря, когато той бе се спуснал вече на половината разстояние до равнината, следвайки равномерната спирала. Почувствува как напрежението изчезва от въздуха и бе убеден, че косъмчетата по ръцете му не бяха вече изправени. Не остана нищо да му пречи или да го разсейва през последните минути, когато трябваше да се бори за живота си.