В този миг той забеляза как около пещерообразните входове, разположени на равнището на водата, с голяма скорост се носи нещо трептящо. По наклонения път бързо се закатери фигура без определени очертания, от която той не успя Да долови почти нищо. Стори му се, че вижда малка вихрушка или стълб прах с човешки ръст.
Джими замижа и тръсна главата си, без да отвори очи в продължение на няколко секунди. Когато погледна отново, привидението бе изчезнало.
Навярно преживяното бе го разтърсило повече, отколкото му се струваше, защото това бе първият му случай на зрителна халюцинация. Реши да не го споменава пред централната база.
Не виждаше смисъл да проучва наклонените пътища, както бе решил да стори. Очевидно щеше само да хаби напразно силите си.
Неговото решение не бе повлияно от привидението, което само преди миг се въртеше в съзнанието му, защото Джими не вярваше в духове.
30. Цветето
Джими почувствува жажда от преживените вълнения; парна го мисълта, че никъде в тази страна на сушата няма вода, годна за пиене. Съдът, който носеше, щеше да го поддържа не повече от седмица, но какъв бе смисълът? Без съмнение капитан Нортън ще бъде затрупан с предложения, тъй като съвсем скоро най-способните мозъци на Земята ще насочат пялото си внимание върху неговия случай. Но той не можеше да си представи как ще успее да се спусне по челото на онази половинкилометрова скала. Дори и да разполагаше с достатъчно дълго въже, нямаше място, където да го завърже.
И все пак бе глупаво и недостойно да се предаде без борба. Помощта, каквато и да е тя, може да дойде само откъм морето; следователно той трябва да се отправи натам и през целия път да изпълнява задълженията си,сякаш нищо не бе се случило. Никой друг човек не ще може да наблюдава и заснеме разнообразието на местата, които трябва да прекоси, а това ще му осигури вечна посмъртна слава. И макар че предпочиташе по-други почести, тази все пак бе по-добра от нищо.
От морето го деляха само три километра, но без нещастното „Водно конче“ бе невъзможно да го достигне по права линия, защото навярно някои от участъците щяха да се окажат непреодолимо, препятствие. Разбира се, това не бе страшно, тъй като можеше да избира между много пътища. Той ги виждаше пред себе си, изтеглени върху голямата, огъната карта, която се издигаше в далечината от двете му страни.
Разполагаше с предостатъчно време и реши да започне с най-интересния обект, макар че се отклоняваше от правия път. На около километър вдясно се виждаше квадратно парче, блестящо като стъкло, което напомняше за огромна изложба на скъпоценности. Навярно тази мисъл насочи стъпките на Джими. Редно е дори и обречен на гибел човек да прояви интерес към площ от няколко хиляди квадратни метра, покрита със скъпоценни камъни.
Джими не се разочарова прекомерно, когато те се оказаха милиони кварцови кристали, разпръснати в пясъчен слой, тъй като съседното поле от изпъстрената с карета дъска бе още по-интересно. То беше покрито с необичайни, кухи метални тръби, скупчени плътно една до друга, чиято височина се колебаеше между пет и по-малко от един метър. Полето бе напълно непроходимо и само танк можеше да си проправи път в гората от тръби.
Той продължи между кристалите и колоните, докато стигна до първото кръстовище. Участъкът вдясно бе някакъв огромен килим или гоблен, изтъкан от метални проводници; усилията му да откъсне нишка от тях се оказаха безуспешни. Отляво бе разположена мозайка от шестоъгълни плочки, наредени равномерно и без никаква фуга помежду им. Бяха обагрени във всички цветове на дъгата и само заради това той не ги възприе като непрекъсната повърхност.-. Джими изгуби доста минути, опитвайки се да открие две съседни еднакво оцветени плочки, защото така се надяваше да различи очертанията им, но не намери никъде подобно съвпадение.
Докато снимаше бавно кръстовищата, той запита в централната база с жален тон:
— Какво ще кажете за това? Имам чувството, че съм попаднал в гигантски картинен ребус. Или в Художествената галерия на Рама?
— Джими, и ние недоумяваме като тебе. Но досега не сме намерили какъвто и да е знак, че рамианите се занимават с изкуство. Да почакаме, докато съберем повече образци, и тогава ще минем към заключенията.