Двата образеца, на които той попадна на следващото кръстовище, не помогнаха почти с нищо. Единият участък бе съвсем гладък и пуст, с равен и безизразен сив цвят; при докосване се оказа твърд, но плъзгав. Другият бе изграден от гъбеста материя, осеяна с безчислен брой малки дупчици. Когато той сложи крак върху него, цялата повърхност поддаде неприятно, сякаш бе стъпил на едва закрепен подвижен пясък.
На другото кръстовище Джими видя нещо, което напомняше поразително на разорана нива; илюзията бе нарушена само от равномерната еднометрова дълбочина на браздите и строежа на почвата, която при допир напомняше на груба пила. Но той й обърна малко внимание, тъй като съседният участък го накара да се замисли повече от всичко дотук. Най-сетне видя нещо, което бе разбираемо, макар че го изпълни с безпокойство.
Цялата правоъгълна повърхност бе обиколена с ограда; обичайният й изглед не би привлякъл с нищо интереса му, ако се намираше на Земята. Между разположените през пет метра метални стълбове бяха изтеглени шест реда добре опъната тел.
Зад първата ограда имаше втора, съвършено еднаква с нея, а по-нататък се виждаше и трета. Всъщност това бе още един пример на утрояване в Рама; каквото и да се намираше зад тези огради, то никога не би успяло да ги премине. Не се виждаше никакъв вход или голяма врата за минаване на животното или животните, които по всяка вероятност държаха в това място. Той успя да долови само разположената в центъра малка яма, умалено подобие на Коперник.
Джими не би се колебал и при по-различни обстоятелства още повече че сега нямаше какво да губи. Покатери се бързо през трите огради, отиде до ямата и погледна в нея.
За разлика от Коперник тя бе дълбока само петдесет метра. На дъното й се виждаха три изхода от тунели, през всеки от които можеше да премине слон. Това бе всичко.
Джими се взира известно време и намери смисъл единствено в обяснението, че площадката долу е повдигателно съоръжение. И макар че нямаше да разбере никога какво изкачва тя, предположи, че е доста голямо и не по-малко опасно.
Следващите няколко часа той вървя успоредно на брега на морето и след като измина повече от десет километра, изпъстрената с правоъгълници площ започна да се слива в паметта му. Някои от участъците бяха покрити с навеси от метална мрежа, подобно на кафези за гигантски птици. Други напомняха на басейни с полузамръзнала течност, осеяна със спиралоподобни образци; докосваше се предпазливо до нея само за да открие, че е напълно устойчива. Едно от полетата бе толкова черно, че той не можа да го види съвсем ясно и го усети едва при допир.
По някое време долови незначителна промяна и нещо познато. В южна посока бе наредена върволица от ниви — наистина, никоя друга дума не бе по-подходяща. Струваше му се, че върви покрай някое опитно поле на Земята. Всеки участък бе голямо, гладко пространство от внимателно подравнена пръст; впрочем това бе първата почва, която виждаше в металния пейзаж на Рама.
Големите ниви, девствени и безжизнени, бяха готови да дадат реколти, които никой не бе засявал. Джими не можа да разбере за какво служат, тъй като земеделието в каквато и да е форма очевидно не е било част от дейността на напреднали в своето развитие същества като рамианите; дори и на Земята то бе само често срещано хоби, източник на чудновати и редки храни. Но той бе готов да се oзакълне, че това бяха безупречно подготвени полета за земеделска работа. Никога досега не бе виждал толкова чиста почва. Всеки участък беше покрит със здрава, прозрачна пластмасова материя. Опита се да я среже, за да вземе проба, но ножът му едва одраска жтовърхностга.
Навътре в материка се виждаха други площи, много от които бяха покрити със сложни конструкции от пръти и тел, предназначени по всяка вероятност за увивни разстения. Те изглеждаха мрачни и самотни като обезлистени дървета в дълбока зима. Навярно тяхната зима е била дълга и страшна, а тези няколко седмици, пълни със светлина и топлина, щяха да се окажат само кратка почивка преди нейното завръщане.
Джими така и не разбра какво го накара да спре и да погледне по-виимателно в металния лабиринт на юг. Навярно подсъзнанието му е оглеждало всяка подробност и е забелязало нещо съвсем необичайно в този невероятно странен пейзаж.
Някакво цветно петънце грееше посред решетката от тел и пръти на около четвърт километър встрани. То бе толкова малко и незабележимо, че се намираше почти на границата на видимостта и никога не би спряло нечий поглед на Земята. Без съмнение една от причините да привлече вниманието на Джими бе фактът, че то му напомни за нея.