През последните седмици командирът често си бе задавал въпроса, какво ще трябва да каже в този момент. Сега самата история избра думите, които той изрече почти автоматично, без да мисли за отзвука от миналото:
— База Рама. „Индевър“ кацна.2
Преди около месец Нортър не би повярвал, че това е възможно. Когато заповедта дойде, корабът изпълняваше обичайна задача — проверяваха и сменяха предупредителните фарове по астероидите. „Индевър“ бе единственият космически кораб в Слънчевата система, който можеше да достигне пришелеца, преди той да профучи покрай Слънцето и да се втурне обратно към звездите. Все пак се наложи да ограбят горивото на три други кораба от „Надзора на Слънчевата система“, които сега се носеха безпомощно в очакване на зареждащите ги танкери. Нортън се опасяваше, че ще трябва да мине много време, преди да чуе отново дума от командирите на „Калипсо“, „Бийгъл“ и „Челинджър“3.
Гонитбата бе дълга и упорита, независимо от допълнителното гориво. Рама беше навлязъл в орбитата на Венера, когато „Индевър“ го застигна. Нямаше друг кораб, способен да го стори, и изключителното преимущество ги задължаваше да не губят нито миг от следващите седмици. Хиляди учени от Земята биха разменили с радост душите си срещу подобна възможност: сега те наблюдаваха телевизионните предавания, хапеха устни и си мислеха колко по-добре щяха да свършат тази работа. И може би бяха прави, но нямаше никаква възможност за избор. Неумолимите закони на небесната механика посочиха, че „Индевър“ е първият и единствен от всички създадени до сега от човека, който може да се срещне с Рама.
Непрекъснато получаваните съвети от Земята не намаляваха почти с нищо отговорността на Нортън. Никой не можеше да му помогне, когато трябваше да вземе решение за части от секундата: времето необходимо на радиосигналите да достигнат до Центъра за управление на полета, бе вече десет минути и нарастваше постоянно. Нортън често завиждаше на големите мореплаватели от миналото, когато електронните връзки не са съществували, те са могли да тълкуват запечатаните в плик заповеди без непрекъснато да са надзиравани от началниците си. Никой не е научавал за техните грешки.
В същото време той бе доволен, че за част от решенията ще отговаря Земята. След като двете орбити съвпаднаха, Рама и „Индевър“ се устремиха към Слънцето като едно тяло. Четиридесет дни по-късно те щяха да застанат в перихелий и да преминат на по-малко от двайсет милиона километра от него. А там навярно е доста неприятно. Преди това „Индевър“ ще трябва да се оттегли на по-безопасна орбита с последните остатъци от горивото. Екипажът имаше на разположение три седмици, за да изследва Рама, преди да се разделят завинаги.
По-нататък Земята поемаше грижа за всичко. „Индевър“ щеше да остане напълно безпомощен, полетял по орбита, която след около петдесет хиляди години можеше да го отведе като първи гост сред звездите. Центърът за управление бе обещал, че всичко ще бъде наред. Независимо от разходите щяха да заредят отново „Индевър“, дори ако се наложеше танкерите да останат завинаги в космическото пространство, след като прехвърлят в кораба и последния грам гориво. Рама се оказа обект, заради който и най-големият риск, с изключение на самоубийствен полет, бе оправдан.
Разбира се, можеше да се случи дори и това. Командирът не се заблуждаваше, тъй като за първи път от сто години насам в дейността на хората бе се промъкнал елемент на пълна несигурност, нещо, което бе недопустимо както за учените, така и за политиците. И ако се окажеше, че „Индевър“ и неговият екипаж са цената за разрешаване на този проблем, те щаха да бъдат пожертвани.
5. Първи стъпки извън кораба
Рама мълчеше като гроб, какъвто навярно беше. Не се долавяха радиосигнали на никоя честота: нямаше и вибрации, доловими от сизмографите, като се изключат микросмущенията предизвикани бе съмнение от нарастващата слънчева топлина; не протичаше електрически ток, липсваше и радиоактивност. Човек можеше да допусне, че дори някой астероид е по-шумен.
Нортън се запита какво всъщност са очаквали. Специална комисия за посрещането? Не бе сигурен дали е разочарован, или успокоен. Както изглежда, поне инициативата е в негови ръце.
Даде нареждане да чакат в продължение на двайсет и четири часа, а след това да излязат и да започнат проучване. Всички спаха съвсем малко през първия ден. Дори свободните от дежурство членове на екипажа прекарваха времето си край неподвижните контролни прибори или пред люковете за наблюдение, взрени в бездушния геометричен пейзаж. „Жив ли е този свят? — повтаряха те един и същи въпрос. — Или мъртъв? А може би само е заспал?“
2
Нортън повтаря думите, произнесени от Нийл Армстронг на 20 юли 1969 година, когато лунната кабина „Аполо 11“ докосна повърхността на Луната — бел.прев.
3
Имената на космическите кораби са взаимствани от историята на мореплаването. С „Индевър“ Джеймс Кук извършва своето първо околосветско пътешествие, „Калипсо“ е изследователският кораб на Жак-Ив Кусто, с „Бийгъл“ плавали капитан Робърт Фицрой и Чарлз Дарвин, а „Челинджър“ е името на два от най-известните британски океанографски кораби от деветнадесети и двадесети век. — бел.ред.