След минута фронтът на вълната, който се отдалечаваше от тях по посока на небето, се удари в следващата подводна преграда. Сега пътешествениците се засрамиха от страха си, защото оттук гледката бе съвсем обикновена. Те се почувствуваха господари на Цилиндричното море.
Навярно затова и изненадата им бе още по-голяма, когато нещо подобно на бавно въртящо се колело започна да се издига от водата само на около сто метра от тях. Някакви блестящи метални спици с дължина около пет метра, от които капеше вода, се завъртяха за миг в заслепяващото сияние на Рама и потънаха обратно с плясък, сякаш гигантска морска звезда с тръбовидни крайници бе изскочила на повърхността.
От пръв поглед бе невъзможно да се каже дали това беше машина или животно. То се преобърна и полегна, полузалято от вълните, като се показваше и изчезваше в почти успокоената вече вода.
Сега те можаха да видят, че от централния кръг излизат девет радиално разположени спици, които очевидно бяха свързани шарнирно. Две от тях бяха счупени, като се прекъсваха в мястото на външната връзка. Останалите завършваха със сложен комплект манипулатори, които учудващо напомниха на Джими за срещата с рака. Двете същества бяха продукт на един и същ еволюционен етап или чертожна дъска.
В средата на централния кръг имаше малка купичка с три големи очи. Две от тях бяха затворени, а третото, макар и отворено, гледаше съвсем безизразно. Всички разбраха, че присъствуват на предсмъртните мъки на някакво странно чудовище, изхвърлено от току-що преминалото подводно вълнение.
Тогава те видяха, че то не е само. Около него плуваха два малки звяра, подобни на едри омари, които захапваха все още мърдащите му крайници. Те раздробяваха с успех чудовището и то не се съпротивляваше, макар че собствените му щипки можеха да се справят с нападателите.
Джими си спомни отново за рака, който унищожи „Водното конче“. Той наблюдаваше с интерес продължението на едностранното сблъскване и разбра бързо, че е прав.
— Погледнете, капитане — прошепна Джими. — Нали виждате, че не го изяждат? Те дори нямат уста. Просто го раздробяват на части. Същото се случи и с „Водно конче“.
— Прав си. Демонтират го като… счупена машина. — Нортън сбърчи нос. — Но никоя машина не мирише така. В същия миг го порази друга мисъл и той извика:
— Господи, представете си, че се нахвърлят върху нас. Руби, давай колкото може по-бързо към брега.
„Резълюшън“ се втурна напред, без някой да се замисли за акумулаторите. Зад тях деветте спици на голямата морска звезда, за която никой не успя да намери по-подходящо име, ставаха все по-къси, докато най-сетне странно зловещата картина потъна в дълбините на морето.
Нямаше преследване, но те въздъхнаха с облекчение едва когато „Резълюшън“ се приближи до сушата и всички стъпиха с благодарност на брега.
Загледан в загадъчния и вече зловещ воден пояс, Нортън мрачно се замисли, че никой няма да плава повече по него. Той бе пълен с много неизвестност и големи опасности.
Той погледна кулите и насипите на Ню Йорк и черния праг на отвъдния континент. Любопитният човек бе вече далеч от тях.
Реши да не изкушава повече боговете на Рама.
33. Паяк
Нортън нареди занапред да има най-малко по трима души в лагер Алфа, единият от които да бъде винаги буден. На същия режим трябваше да се подчинят и всички групи, заети с проучването на Рама. Появиха се същества, които навярно бяха опасни, и макар че досега никое от тях не бе показало открито своята враждебност, един благоразумен командир не трябваше да се доверява на случайността.
В централната база имаше винаги дежурен, чийто мощен телескоп бе допълнителна предпазна мярка. От тази удобна позиция се виждаше като на длан целият вътрешен свят на Рама; дори и Южният полюс бе сякаш само на няколкостотин метра. Тъй като местността около отделните оперативни групи бе под непрекъснато наблюдение, надяваха се, че са успели да отстранят всякаква възможност за изненада. Планът им бе добър, но се провали изцяло.
След вечеря и малко преди определения час за лягане 22,00 Нортън, Родриго, Калвърт и Лаура Ърнст гледаха редовната информационна емисия, излъчена специално за тях от телевизионния предавател в Инферно, Меркурий. Особено интересно им бе да видят филма за южното полукълбо, направен от Джими, а така също и моментите от обратния път през Цилиндричното море, които бяха развълнували всички зрители. Повечето от мненията на учените, телевизионните коментатори и членовете на комисията за Рама бяха противоречиви. Никой не можа да каже дали ракоподобното същество, което Джими бе срещнал, е животно, машина, истински рамиан или нещо друго, различно от тези определения.