Выбрать главу

Те почувствуваха, че не са сами в момента, когато наблюдаваха с недвусмислено повдигане епизода с унищожителите и гибелта на гигантската морска звезда. В лагера бе се вмъкнал неканен гост.

Първа го забеляза Лаура Ърнст. Тя се вкамени и каза:

— Бил, не мърдай. А сега бавно се обърни надясно. Нортън завъртя глава. На около десет метра от тях бе застанала тънкокрака тринога, върху която се намираше кълбовидно тяло с големината на футболна топка. В него бяха вградени три безизразни очи, които без съмнение имаха пълен кръгов обхват, а надолу бяха провесени три подобни на камшик израстъци. Съществото бе по-ниско от човек и изглеждаше прекалено крехко, за да е опасно, но това не оправдаваше тяхното невнимание, което му бе позволило да се промъкне незабелязано. Нортън го оприличи на трикрак паяк или на насекомото дългоножка и се удивляваше как е успяло да разреши проблема на тристъпалното придвижване, което не бе постигнато от нито едно земно създание.

— Какво мислиш, докторе? — пошепна той, като изключи гласа на телевизионния коментатор.

— Типичната за Рама тройна симетрия. Не виждам с какво може да ни напакости, макар че тези камшици навярно не са приятни, а може и да са отровни, както е при мешестите. Останете по местата си и го наблюдавайте.

Съществото ги разглежда невъзмутимо в продължение на няколко минути и в момента, когато внезапно тръгна, всички разбраха защо не са успели да забележат пристигането му. То се движеше много бързо, преодолявайки големи разстояние с помощта на толкова необичайно въртеливо движение, че окото и мисълта на човека го следваха трудно.

Макар че въпросът можеше да се разреши само от камера за скоростно снимане, Нортън заключи, че съществото използува краката си за ос, около която в определен ред изхвърля тялото си. Той не беше напълно сигурен, но му се стори, че то обръща посоката на въртене след няколко „стъпки“, докато трите камшика се мяркаха над земята като мълнии. Трудно бе да се определи максималната му скорост, но тя бе поне трийсет километра в час.

То се въртеше бързо из лагера, като разглеждаше всеки предмет от тяхното снаряжение; докосваше внимателно приготвените набързо легла, маси и столове, апаратите за поддържане o на връзка, контейнерите с храна, хигиенните електровъзли, камерите, резервоарите с вода и инструментите, сякаш го интересуваше всичко с изключение на четиримата наблюдатели. Очевидно то бе достатъчно интелигентно, за да прави разлика между хората и тяхната неодушевена собственост; действията му безпогрешно издаваха съвсем методично любопитство или любознателност.

— Как искам да го изследвам! — възкликна обърканата Лаура, докато съществото продължаваше бързия си пирует, — Няма ли да се опитаме да го хванем?

— С какво? — съвсем на място попита Калвърт.

— Нали знаете как първобитните ловци са хващали бързо бягащи животни, без да ги нараняват — с няколко тежести, прикачени на края на въже.

— За това вече не съм сигурен — каза Нортън. — Но дори и да успеем, нямаме право да рискуваме. Ние не знаем колко интелигентно е това създание, а с подобен фокус лесно ще счупим краката му. Това ще ни донесе сериозни неприятности и с Рама, и със Земята, и с всички останали.

— Но аз трябва да имам образец!

— Навярно ще трябва да се задоволиш с цветето на Джими, освен ако някое от тези същества не реши да ти съдействува. Всяко насилие се изключва. Ти как би се почувствувала, ако нещо дойде на Земята и намери, че именно ти си добър образец за дисекция.

— Аз не искам да го разрязвам — каза не съвсем убедително Лаура. — Искам само да го изследвам.

— Добре, но макар че чуждите посетители могат да имат същите намерения спрямо теб, ще ти бъде много неприятно, преди да им повярваш. Не трябва да предприемаме нищо, което може да се изтълкува като заплаха.

Разбира се, той цитираше корабния правилник и Лаура знаеше това. Интересите на науката бяха по-маловажни от космическата дипломация.

Всъщност не бе нужно да се търсят толкова висши съображения, тъй като ставаше дума само за добри обноски. Тук всички те бяха посетители, влезли без да поискат някакво разрешение.

Изглежда, съществото бе завършило своя преглед. То направи още една скоростна обиколка на лагера, след което се стрелна по допирателната в посока на стълбището.

— Чудя се, как ще се оправи по стъпалата? — с недоумение каза Лаура.