Когато стигна до площадката, тя видя, че всички крака на съществото бяха счупени независимо от малката скорост при удара. Очите му бяха отворени, но то не реагира на нито един външен дразнител. Лаура помисли, че в трупа на току-що починал човек има повече живот.
Тя взе комплекта за дисекция веднага след като отнесе своята плячка на борда на „Индевър“.
Паякът бе толкова крехък, че почти се разпадна и без нейна помощ. Тя разчлени краката и се залови с фината черупка, която се раздели на три големи части и се разтвори като кора на портокал.
Не видя нищо познато или възможно за описание и направи грижливо серия снимки на съвършената загадка пред себе си. След това взе скалпела.
Откъде да започне? Можеше спокойно да затвори очите си и да направи среза напосоки, но нямаше да бъде много научно.
Острието потъна без всякакво съпротивление. Секунда по-късно възможно най-неподходящият за една дама вик на доктор Ърнст отекна нашир и надлъж в „Индевър“.
Цели двайсет минути бяха необходими на обезпокоения сержант Мак Ендрюс, за да успокои разтревожените глупчовци.
34. Негово превъзходителство съжалява…
— Господа, както е известно на всички, случиха се много неща от последното ни събиране — каза посланикът на Марс. — Има много въпроси, които трябва да разискваме и да разрешим. Съжалявам особено, че не присъствува нашият почитаем колега от Меркурий.
Последните му думи не бяха съвсем точни. Доктор Боуз не съжаляваше особено много за отсъствието на Негово превъзходителство посланика на Меркурий. Много по-вярно бе да казке че се безпокои. Неговият дипломатически опит му подсказваше, че нещо става, но независимо от превъзходните си източници на информация, той нямаше и най-малката представа за причините.
Посланикът се извиняваше с любезно и съвсем сдържано писмо. Негово превъзходителство изказваше своето съжаление за невъзможността да присъствува на заседанието както лично, така и чрез видеовръзка. За доктор Боуз бе почти изключено да се мисли, че има нещо по-важно или по-спешно от Рама.
— Двама от нашите членове са подготвили изказвания. Искам да дам думата на професор Дейвидсън.
Всички учени в комисията се раздвижиха. Повечето от тях намираха, че астрономът, добре известен със своето разбиране за космоса, не е подходящ за председател на Космическия консултативен съвет. Понякога поведението му говореше, че разумният живот е неуместна грешка във величествената вселена, изпълнена със звезди и галактики, а особеният интерес към него е само признак на лош вкус. Астробиолозите, между които и доктор Перера, имаха точно противоположно мнение и го намираха достатъчно неприятен. Според тях единственото предназначение на вселената бе да създаде разума и по всяка вероятност те се готвеха да говорят с насмешка за чисто астрономическите явления. Една от любимите им фрази бе „обикновена мъртва материя“.
— Господин посланик — започна ученият, — в последните няколко дни аз разгледах странното поведение на Рама и бих желал да изложа моите заключения. Някои от тях са твърде обезпокоителни.
Доктор Перера бе изненадан и доволен донякъде. Той поддържаше с всички сили онова, което бе обезпокоително за Дейвидсън. Професорът продължи:
— Преди всичко трябва да отбележа необикновената поредица от събития по време на полета на онзи млад лейтенант — той изрече последната дума с английско произношение — до Южния полюс. Макар и интересни като зрелище, самите електрически разреди не са важни; не е трудно да се докаже, че тяхната енергия е била относително малка. Но те съвпадат с промените в скоростта на въртене и в положението на Рама в пространството. А за това е било необходимо огромно количество енергия; мълниите, които застрашиха живота на: господин… ъ-ъ… Пак, са само незначителен остатък, навярно някакво нарушение, чиято сила са поели гръмоотводите на Южния полюс. От този факт аз правя две заключения. Когато един космически кораб, какъвто е Рама, независимо от фантастичните си размери, променя положението си в пространството, обикновено целта е да се внесе корекция в неговата орбита. Следователно, длъжни сме да обърнем сериозно внимание на мнението на онези, които считат, че Рама навярно се готви да стане още една планета на нашето слънце, наместо да се върне сред звездите. Ако е така, очевидно „Индевър“ трябва да се приготви за незабавно отделяне — нали това е маневрата на космическите кораби в подобен случай? Докато е привързан към Рама, той се намира в сериозна опасност. Предполагам, че командирът Нортън е мислил вече за такава възможност, но трябва да му изпратим едно допълнително предупреждение.