— Питър, ти си по тая част. Командирът го чака. Русо опита с ръка тежестта на кутията и каза:
— Надявам се, че си се погрижил за теглото. Понякога се слепват на първата площадка.
— Е, нали ти си майсторът.
Това беше самата истина. Наблюдателите в централната база натрупаха голям опит в спускането на забравени или необходими по спешност дребни предмети. Цялата работа се състоеше в умението да бъде преодолян участъкът с незначителна сила на притегляне, като се прецени и влиянието на ефекта на Кориолис през осемкилометровото спускане по наклона така, че предметът да не се отдалечи много от лагера.
Русо взе здрава опора, грабна кутията и я запрати надолу, но не се прицели в лагер Алфа, а почти на трийсет градуса встрани от него.
Съпротивлението на въздуха обра почти веднага нейното начално ускорение, но макар и едва доловима, силата на притеглянето я пое с постоянна скорост надолу. Кутията се удари веднъж някъде около основата на стълбата и последвалият забавен отскок я прехвърли над първата площадка.
— Сега е в ред — каза Русо. — Искаш ли да се обзаложим?
— Не — бе бързият отговор. — Ти знаеш номерата.
— А ти не си никакъв спортист. Но ще ти кажа — кутията ще падне на по-малко от триста метра от лагера.
— Не ми се вижда много близко.
— Някога можеш да опиташ. Веднъж видях как на Джо не му достигнаха няколко километра.
Кутията престана да подскача, тъй като силата на притеглянето бе вече достатъчно голяма, за да я прилепи към извитото чело на северния свод. Някъде около втората площадка скоростта й достигна двайсет-трийсет километра в час; това бе почти максималната бързина, защото имаше и триене.
— Сега ще трябва да почакаме — каза Русо и седна зад телескопа, за да следи пратеника. — Ще стигне след десетина минути. А, ето капитанът. Вече свикнах да разпознавам хората от този ъгъл. Гледа към нас.
— Изглежда телескопът те прави по-силен.
— Така е. Аз съм единственият човек, който знае всичко в Рама. Поне си мисля, че е така — добави жално той и погледна укорително към Кирхоф.
— Може би ще бъдеш по-весел, като разбереш, че капитанът бе останал без паста за зъби.
С това разговорът прекъсна; най-сетне Русо каза:
— Жалко, че не прие облога. Той измина само петдесет метра. Видя я. Задачата е изпълнена.
— Благодаря, Питър — беше чудесен. Сега можеш да си лягаш.
— Да си лягам! Аз съм на смяна до 4.00.
— Съжалявам, но ти трябваше вече да спиш. В противен случай нямаше да сънуваш всичко това.
ЦЕНТЪР ЗА НАДЗОР НА КОСМИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО. ДО КОМАНДИРА НА КОРАБА „ИНДЕВЪР“. ТРОЙНО ПРЕДИМСТВО ПЪРВИ КЛАС. ЛИЧНО. БЕЗ МЕЖДИНЕН ЗАПИС.
КОСМИЧЕСКА СТРАЖА СЪОБЩАВА ЗА СВРЪХСКОРОСТЕН ОБЕКТ, ИЗСТРЕЛЯН ПО ВСЯКА ВЕРОЯТНОСТ ОТ МЕРКУРИЙ ПРЕДИ ДЕСЕТ-ДВАНАЙСЕТ ДНИ, КОЙТО СЕ ДВИЖИ ПО ОРБИТА КЪМ РАМА. АКО НЕ ПОСЛЕДВАТ КОРЕКЦИИ. ЦЕЛТА ЩЕ БЪДЕ ДОСТИГНАТА НА ТРИСТА ДВАЙСЕТ И ВТОРИЯ ДЕН В ПЕТНАЙСЕТ ЧАСА. НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ОТДАЛЕЧИТЕ ДОТОГАВА. ЩЕ ИЗПРАТИМ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ. ГЛАВНОКОМАНДУВАЩ.
Нортън прочете няколко пъти съобщението, за да го запомни. В Рама бе трудно да се държи сметка за времето; той погледна ръчния датник и видя, че е триста и петнайсетия ден. Оставаше им само една седмица.
Съобщението го разтърси; побиха го тръпки не само от думите, но и от онова, което се намираше между редовете. Жителите на Меркурий не бяха обявили изстрелването на въпросния обект, с което нарушаваха космическото право. Заключението бе недвусмислено: техният „обект“ можеше да бъде само бойна ракета.
Но защо? Бе немислимо или по-скоро почти немислимо да поемат риска да застрашат „Индевър“. Така че по всяка вероятност той щеше да получи навреме подробно предизвестие от Меркурий. В краен случай би могъл да напусне Рама за няколко часа, но реши, че ще го направи са-мо след енергичен протест и при изрична заповед на главнокомандуващия.
Замислен, той отиде бавно до временния жизнеохранителен център и пусна съобщението в един от хигиенните електровъзли. Искрящият блясък на лазерния лъч, просветнал през прореза под капака, го увери, че е спазил правилата за безопасност. В същия миг си помисли, че за жалост всички проблеми не могат да бъдат разрешени така бързо и без замърсяване.
37. Ракета
Ракетата бе все още на пет милиона километра от тях, но сиянието на плазмата, която двигателите й изхвърляха при спирането, се виждаше ясно в главния телескоп на „Индевър“. По това време всички научиха тайната и макар и без желание Нортън даде заповед за второто, може би окончателно напускане на Рама. И все пак той бе решил да си тръгнат едва след като бъдат изчерпани всички възможности.