38. Общо събрание
Макар че е трудно да се повярва, според историческите данни по едно време старата Организация на обединените наций е имала сто седемдесет и двама членове. В Обединените планети бяха само седем, но понякога и те се оказваха пределно много. Подредени по отдалеченост от Слънцето, следваха Меркурий, Земята, Луната, Марс, Ганимед, Титан и Тритон.
В този списък имаше множество пропуски и двусмислици, които бъдещето ще поправи навярно. Недоволните не преставаха да изтъкват, че по-голямата част от членовете на Обединените планети не са никакви планети, а спътници. Колкото и да е смешно, не бяха включени четиримата великани — Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Но на газовите гиганти не живееше никой и по всяка вероятност положението нямаше да се промени. По същия начин стоеше въпросът и с другия голям отсъствуващ — Венера. Дори и най-запалените оптимисти бяха съгласни, че за инженерното овладяване на тази планета са нужни векове; между другото обитателите на Меркурий не я изпускаха от поглед и без съмнение обмисляха дългосрочни планове за нея.
Още една ябълка на раздора беше и отделното членство на Земята и Луната. Останалите настояваха, че в един участък на Слънчевата система е отрупана прекалено голяма сила. Но на Луната имаше повече хора, отколкото на всички други планети без Земята, взети заедно; тук бе и централното седалище на Обединените планети. Освен това Земята и Луната бяха почтивинаги на противоположни позиции и не се очакваше да изградят опасен съюз.
Марс се доверяваше на астероидите, без тези от Групата на Икар,които бяха под влияние на Меркурий, и още няколко, чийто перихелий отвъд Сатурн ги поставяше в зависимост от Титан. Очакваше се в бъдеще да нарасне влиянието и на по-големите астероиди като Палада, Веста, Юнона и Церес, а броят на членовете на Обединените планети да стане двузначна цифра.
Ганимед представяше не само Юпитер, а оттук и повече от половината маса на Слънчевата система, но и останалите петдесетина негови спътници, където влизаха и временните пленници от астероидния пояс, независимо от несъгласието на юристите. Така и Титан поемаше грижа за Сатурн, неговите пръстени и другите трийсет и повече спътници.
Положението на Тритон бе още по-сложно. Голямата луна на Нептун бе най-отдалеченото тяло в Слънчевата система с постоянно население, поради което нейният посланик имаше значителни правомощия. Той представяше Уран с неговите осем луни, все още незаселени, Нептун и останалите му три спътника, Плутон и неговата единствена луна и самотната, безлунна Персефона. Тритон щеше да бъде представител и на всички останали планети отвъд Персефона, ако има такива. Сякаш всичко това не бе достатъчно и посланикът на външния мрак, както го наричаха понякога, обичаше да пита жално: „А какво ще стане с кометите?“ Останалите считаха, че въпросът може да бъде оставен за разрешаване в бъдещето.