Но ето че бъдещето бе дошло. Според някои определения Рама беше комета. Единствените гости от междузвездните дълбини, кометите, често минаваха по-близо до Слънцето от Рама, следвайки своите хиперболични орбити. Всеки специалист по правните въпроси на космоса би се възползувал от предоставения случай, а посланикът на Меркурий бе един от най-добрите.
— Даваме думата на Негово превъзходителство посланика на Меркурий.
В зависимост от разстоянието на планетата до Слънцето всички представители бяха подредени в обратна посока на движението на часовата стрелка, така че посланикът на Меркурий бе най-отдалечен вдясно от председателя. Той остана надвесен над своя компютър до последната минута, когато най-сетне свали синхронизиращите очила, с които единствено той разбираше смисъла на знаците по екрана. Бързо се изправи, като взе купчинката бележки пред себе си.
— Господин председателю, уважаеми колеги! Искам да започна с кратко изложение на обстановката в настоящия момент.
Думите „кратко изложение“, произнесени от друг дипломат, често пъти предизвикваха приглушено ръмжене у слушателите, но всички знаеха, че хората от Меркурий казват това, което мислят. Посланикът продължи:
— Гигантският космически кораб или астероид, наречен Рама, бе открит преди повече от годила отвъд Юпитер. Отначало вярвахме, че той е природен обект, който се движи по хиперболична орбита към Слънцето, за да го заобиколи и продължи към звездите. След като се убедихме в изкуствения му произход, корабът „Индевър“ от службата за надзор на Слънчевата система получи заповед да го настигне за среща. Убеден съм, че всички ние поздравяваме командира Нортън и неговия екипаж за успеха, с който изпълниха своята неповторима задача. Отначало мислехме, че Рама е мъртъв свят, замръзнал преди много стотици хиляди години, и не може да се съживи. Навярно в строго биологичен смисъл това все още е така. Специалистите са единодушни, че независимо от своята сложност няма жив организъм, който може да възстанови функциите си, след като жизнената му дейност е била прекратена за повече от няколко столетия. Голяма част от необходимата за оживяването клетъчна информация бива изтрита дори и в условията на абсолютната нула, по всяка вероятност, от остатъчни квантови ефекти. Стигнахме до заключението, че макар и да има значителна археологическа стойност. Рама не поставя никакви значителни проблеми от гледище на междузвездната политика. Сега вече е очевидно, че сме постъпили много наивно, независимо от нечии гласове, които обръщаха внимание на изключително точно насочената, за да е случайност, орбита на Рама. Наистина може да се оспори, както някои направиха, че пред нас е един несполучлив опит. Рама е достигнал набелязаната цел, но управляващите го разумни същества са загинали. Подобно становище е също така наивно и то подценява тяхната природа. Ние пропуснахме да отчетем възможността за извънбиологично надживяване. Ако приемем правдоподобната теория на доктор Перера, която е съобразена с всички факти, съществата в Рама са се появили съвсем наскоро. Техният модел или шаблон се е намирал в някоя централна банка с данни и когато моментът е настъпил, те са били произведени от наличните суровини, навярно от разтвора на металоорганичните соли в Цилиндричното море. Такова дело е все още извън нашите възможности, но за него не съществуват теоретически пречки. Знаем, че за разлика от живата материя твърдите схеми могат да запазят определена информация през неограничен период от време. И така Рама е преминал на пълноценен работен режим, при който се изпълняват задачите на неговите създатели, независимо кои са те. Считаме за не особено важно дали рамианите са загинали преди милиони години, или всеки момент ще бъдат създадени, за да се присъединят към своите слуги. Тяхната програма се изпълнява и ще продължава да се изпълнява независимо дали са се появили или не. Рама ни показа, че двигателната му система функционира. След няколко дни той ще бъде в перихелий, където е логично да се внесе поправка в орбитата му. Следователно съвсем наскоро може да се появи нова планета и да се движи в онова пространство около Слънцето, което е под правната власт на моето правителство. Възможно е да стане и спътник на някоя голяма планета като Земята. Драги колеги, изправени сме пред множество вероятности, някои от които крият сериозни заплахи. Глупаво е да се настоява, че тези същества трябва да бъдат благоразположени и ще стоят настрана от нас. След като са дошли в нашата Слънчева система, те търсят нещо от нея. Дори да имат само научен интерес, помислете как могат да се използуват получените данни. Пред нас стои култура, която е стотици, а може би и хиляди години по-напред, и навярно няма да намерим никакви допирни точки с нея. Разгледахме поведението на биотите, ония биологични роботи от филмите, които излъчи командирът Нортън, и искаме да споделим с вас нашите заключения. На Меркурий сме лишени от удоволствието да наблюдаваме местни форми на живот. Вярно е, разполагаме с всички представители на земната зоология и точно те ни помогнаха да достигнем до поразително сравнение с Рама. Говоря за колонията на термитите. Подобно на Рама и техният свят е изкуствено създаден и могат да влияят на заобикалящата ги среда. И там работата е разпределена между строго специализирани биологични машини: работници, строители, земеделци и — не забравяйте — войници. Ние не знаем дали в Рама съществува царица, но предполагам, че островът, познат като Ню Йорк, има подобна цел. Не ще продължавам повече с това сравнение, защото то има много слаби страни. Посочих го само за да ви доведа до следния въпрос: „Каква степен на сътрудничество и разбирателство е възможно между хората и термитите?“