От двата края на бомбата излизаше по един сноп преплетени кабели, които следваха дължината на цилиндъра, преминаваха през решетестата конструкция и изчезваха във вътрешността на носителя. Очевидно цялото управление и контрол бяха съсредоточени в него, тъй като по самата бомба не се виждаха никакви антени. Родриго трябваше само да поереже тези два снопа, за да се превърне всичко в купчина безвреден метал.
Той очакваше да намери точно това, но сега цялата работа му се стори прекалено проста. Погледна часовника си; след трийсет секунди онези от Меркурий щяха да разберат за неговото съществуване, разбира се, при условие, че са успели да видят как той завива покрай Рама и го напуска. Оставаха му пет съвсем сигурни минути за непрекъсната работа и деветдесет и девет процентова възможност за по-дълъг срок.
В момента, когато скутерът спря напълно, Родриго го прикачи неподвижно към решетестата конструкция. Направи го за секунди. Бе взел необходимия инструмент и изскочи веднага от мястото на водача, изпитвайки съвсем леко затруднение от коравия термоизолационен скафандър.
Погледа му привлече малка метална плоча със следния надпис:
Родриго подозираше, че само след няколко минути господин Джоунз навярно ще бъде твърде зает.
Масивните клещи се справяха бързо с кабелите. Показаха се първите разделени краища и за миг Родриго помисли за отрупаните само на сантиметри отдолу пламъци на ада. Но дори и да отвори техния път, той никога нямаше да го разбере.
Погледна отново часовника си; не бе изминала още и минута, следователно той бе в графика. Оставаше да се справи и с осигурителния кабел и щеше да полети обратно пред погледа на побеснелите и безсилни обитатели на Меркурий.
В момента, когато започна да реже и втория кабелен сноп, той почувствува леко сътресение по металната повърхност. В миг се стресна и се обърна към ракетата.
Около единия от регулаторите на положението в пространството се виждаше познатото синьовиолетово сияние на включен плазмен двигател. Бомбата се готвеше да потегли.
Съобщението от Меркурий бе кратко и ужасяващо. То пристигна две минути след като Родриго изчезна зад ръба на Рама.
ДО КОМАНДИРА НА „ИНДЕВЪР“ ОТ КОСМИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА МЕРКУРИЙ, ИНФЕРНО ЗАПАД. СЛЕД КАТО ПОЛУЧИТЕ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ, ВИ ОСТАВА ЕДИН ЧАС, ЗА ДА СЕ ОТДАЛЕЧИТЕ ОТ РАМА. ПРЕДЛАГАМЕ ДА ТРЪГНЕТЕ С ВЪЗМОЖНО НАЙ-ГОЛЯМО УСКОРЕНИЕ, КАТО СЛЕДВАТЕ ОСТА НА ВЪРТЕНЕ. ПОТВЪРДЕТЕ ПРИЕМАНЕТО. КРАЙ.
Нортън прочете съобщението, без да вярва на очите си; обзе го гняв. Почувствува минутна прищявка да отговори като някой хлапак по радиото, че целият му екипаж е в Рама и са му необходими часове, за да излязат всички. Но знаеше, че няма да постигне нищо, освен да разбере докъде стига разсъдъкът и здравите нерви на онези от Меркурий.
Защо бяха решили да действуват няколко дни преди перихелия? Той помисли, че навярно силата на общественото мнение е нараснала твърде много и те са дръзнали да поставят останалата част от човешкия род пред свършен факт. И все пак това обяснение бе доста неправдоподобно, тъй като те не се отличаваха с прекомерна чувствителност.
Той не можеше да се обади на Родриго, защото скутерът се намираше в радиосянката на Рама; лейтенантът щеше да научи новината едва след като попадне отново в зрителното поле на тсораба. А дотогава операцията ще е завършила независимо дали с успех или с поражение.
Трябваше да чака. Имаха достатъчно време, не по-малко от петдесет минути. Междувременно реши как да реагира на съобщението от Меркурий.
Щеше да се държи така, сякаш не е получил нищо, и да чака тяхната следваща стъпка.
Когато бомбата започна да се премества, Родриго не се уплаши; това, което почувствува, беше много по-страшно. Той вярваше, че вселената се подчинява на строги закони, които са в сила не само за онези от Меркурий, но дори и за бога. Но тъй като и най-бързота съобщение не може да изпревари светлината, той бе взел пет минути преднина, независимо от понататъшните им действия. Цялата работа можеше да бъде само едно невероятно, макар и смъртоносно съвпадение. Просто те бяха изпратили към бомбата някакъв сигнал почти по времето, когато той се отдалечи от „Индевър“; този сигнал бе пропътувал осемдесет милиона километра, докато той измина само петдесет.