Выбрать главу

За промени бе вече много късно; всъщност липсваха други реални възможности. Независимо от мнението на колониите Земята щеше да остане икономически и културен повелител и през следващите столетия.

Доктор Боуз бе роден на Земята и тъй като емигрира на Марс след трийстата си годишнина, чувстваше, че преценките му за политическото положение са съвсем трезви. Сега той знаеше, че няма да може да се върне никога на родната планета въпреки петчасовия ракетен полет. Здравето му бе превъзходно, но на сто и петнайсет години нямаше да може да се справи с периода на реадаптация, необходим за връщане към трикратно по-голяма сила на притегляне от онази, при която бе прекарал почти целия си живот. Той трябваше да остане завинаги извън своя роден свят. Това не го угнетяваше прекомерно, тъй като не беше сантиментален.

Всъщност го подтискаше необходимостта да среща година след година едни и същи познати лица. Великолепни бяха чудесата на медицината и не той би пожелал да се завъртят обратно стрелките на часовника, но около тази маса за заседания имаше хора, с които бе работил повече от половин век. Той знаеше с точност какво ще кажат и как ще гласуват по всеки въпрос. Искаше един ден някой от тях да направи нещо съвсем неочаквано, дори налудничаво.

По всяка вероятност и останалите очакваха същото от него.

Комисията за Рама бе все още малка по състав; това улесняваше нейната работа, но без съмнение в скоро време предстояха промени. Присъстваха лично шестима негови колеги и всеки от тях представляваше членовете на Обединените планети. Друго разрешение нямаше, защото електронната дипломация все още бе невъзможна при разстоянията в Слънчевата система. Някои от по-възрастните държавници, привикнали към моменталните връзки, които съществуваха отдавна на Земята, не можеха да се примирят с факта, че на радиовълните понякога са необходими минути и дори цели часове, за да прекосят междупланетните бездни. Когато им казваха, че е невъзможен непосредствен разговор между Земята и по-отдалечените й чеда, чуваха ги да изразяват в отговор горчивото си недоволство: „Вие, учените, не можете ли да направите нещо?“ Приемливо бе само закъснението във връзките с Луната, макар че и тази секунда и половина имаше всевъзможни политически и психологически последствия. Ето защо единствено Луната можеше да остане навеки предградие на земната планета.

Присъстваха лично и участващите в комисията специалисти. Астрономът, професор Дейвидсън, вече ни е добре известен. Днес той не изглеждаше сприхав, както винаги. Боуз не знаеше нищо за вътрешната борба преди изстрелването на първата сонда към Рама, но колегите на професора нямаше да му позволят да забрави своята грешка.

Доктор Телма Прайс бе известна с многобройните си беседи от телевизионния екран, макар че тя дължеше славата си преди всичко на археологическия бум, последвал отводняването на обширния музей на потъналото Средиземноморие.

Боуз все още си спомняше възбудата от онези дни, когато загубените съкровища на гърци, римляни и на десетина други цивилизации се появиха на бял свят. Това бе един от малкото случаи, когато бе съжалявал, че живее на Марс.

Астробиологът Карлайл Перера бе друг избранник, който правеше впечатление. Същото можеше да се каже и за Денис Солъмънс, специалист по история на науките. Боуз бе по-малко доволен от присъствието на Конрад Тейлър, известния антрополог, който се прочу с неповторимата смес от наука и еротика, използвана при неговото изследване на удивителните нрави и обреди в Бевърли Хилс през последните десетилетия на двайсти век.

По всяка вероятност никой не би оспорил правото за участие в работата на комисията на сър Луис Сендс. Знаеше се, че този човек, чийто познания можеха да се сравняват само с изтънчеността му, губи самообладание единствено в случаите, когато го наричаха Арнълд Тойнби4 на своята епоха.

Големият историк обаче не присъстваше лично. Той упорито отказваше да напусне Земята, дори и за толкова кратко заседание. Неговото стереоизображение, което не се различаваше от истинската личност, очевидно бе седнало на стола от десната страна на Боуз; сякаш за да бъде пълна илюзията, някой бе поставил чаша с вода пред него. Боуз намираше за излишна тази проява на особено техническо умение, но бе изненадващо колцина без съмнение видни хора се радваха като деца на възможността да бъдат едновременно на две места. Понякога електронното чудо ставаше причина за забавни премеждия. Боуз си спомняше как на един дипломатически прием някой се опита да мине през стереоизображение и разбра, за жалост твърде късно, че е дошла действителната личност. Още по-интересно беше, когато пренесените образи се опитват да стиснат ръцете си.

вернуться

4

Арнълд Тойнби (1852 — 1883) — английски буржоазен историк и икономист, изследвал епохата на „промишлената революция“ през 18 век — бел.прев.