Скутерът се подчиняваше съвсем мудно, защото масата, която изтласкваше, бе много пъти по-голяма от неговата собствена маса. След като изключи напълно тягата, Родриго отчете внимателно новия вектор на скоростта на бомбата.
Опасността от сблъскване с Рама бе премахната. Нямаше никакви пречки за точното определяне на местоположението на бомбата. Все пак тя струваше много скъпо.
Родриго бе болезнено честен човек. Не искаше онези от Меркурий да го обвинят, че е унищожил тяхната собственост.
41. Герой
— Мила — започна да диктува Нортън, — тази глупост ни отне почти цял ден, но сега поне нищо не ми пречи да поговоря с теб. Аз съм още в кораба, който се връща на старото място около полярната ос. Преди около час прибрахме Борис, който сякаш току-що бе привършил едно спокойно дежурство. Предполагам, че никой от нас няма да може да посети отново Меркурий и се чудя дали Земята ще ни посрещне като герои, или като престъпници. Но моята съвест е чиста и съм убеден, че постъпих правилно. Не зная само дали някога рамианите ще ни благодарят. Тук ще останем не повече от два дни. За разлика от Рама ние нямаме кожа с, дебелина един километър, за да ни пази от Слънцето. Вече се появиха горещи петна по корпуса и трябваше да поставяме местни отражатели. Извинявай, не исках да те отегчавам с моите трудности. Остава ни време само за още една разходка из Рама и съм решил да го използувам колкото е възможно по-добре. Не се безпокой, няма да рискувам.
Той спря да записва. Това поне бе по-близо до истината. Всеки миг в Рама им носеше несигурност и опасности; никой не бе се почувствувал наистина спокойно, заобиколен от сили извън собствените си възможности за възприятие. Дошло бе време за последната обиколка и той реши да опита щастието си с по-голяма настойчивост, след като никога вече нямаше де върнат на това място.
— След четиридесет и осем часа всичко ще бъде свършено. По нататък ще видим, защото, както знаеш, изчерпахме цялото гориво, за да влезем в тази орбита. Все още не са ми съобшили дали ще изпратят навреме танкер, за да се върнем на Земята, или ще трябва да останем на Марс. Както и да е, за Коледа ще си бъда в къщи. Кажи на сина, че за жалост не мога да му донеса малко биотче, защото няма. Всички сме добре, но сме много уморени. Сега имам право на голяма отпуска и ще запълним пропуснатото. За мене могат да кажат всичко, но ти имаш мъж герой. Колцина жени могат да кажат, че съпругът им е спасил цял свят?
Както винаги той прослуша внимателно записа, преди да го дублира, за да бъде сигурен, че може да го изпрати на двете си семейства. За първи път не знаеше кое от тях ще види най-напред. Обикновено неумолимият ход на планетите определяше програмата му за цяла година напред.
Но всичко това беше във времето преди Рама. Отсега нататък нищо нямаше да се повтори.
42. Стъкленият храм
— Мислите ли, че биотите ще ни спрат, ако опитаме? — запита Карл Мърсър.
— Възможно е и това е едно от нещата, които искам да разбера. Защо ме гледаш така?
Мърсър се усмихна бавно и загадъчно; всички познаваха тази усмивка, предизвикана от някоя негова си шега, която не винаги споделяше с останалите на борда;
— Капитане, чудя се, дали не чувствувате вече Рама като ваша собственост? Досега забранявахте всякакви опити за влизане с взлом в сградите. Зашо е тази промяна? Да не би онези от Меркурий да са ви подсетили за нещо?
Нортън се разсмя, но изведнъж стана сериозен. Въпросът бе тънък и той не бе сигурен дали очевидният отговор е правилен.
— Може би бях прекалено предпазлив, защото исках да избегнем неприятностите. Но тази е последната ни възможност дори и да бъдем принудени да отстъпим, няма да загубим кой знае колко много.
— При условие, че отстъпим в добър ред.
— Разбира се. Но досега биотите не са показвали враждебност. А като оставим паяците настрана, не вярвам, че нещо може да ни настигне, ако трябва да спасяваме живота си с бягство.
— Капитане, вие ако искате, бягайте, но аз мисля да се оттегля с достойнство. Да, съвсем случайно намерих обяснение за учтивостта на биотите.
— Малко е късно за нова теория.
— Чуйте я все пак. Те мислят, че ние сме рамиани. Не могат да направят разлика между онези, които дишат кислород.
— Не вярвам да са толкова глупави.
— Въпросът не е глупост. Просто те са програмирани за определени видове дейност, а ние сме извън рамките на тази програма.
— Може би си прав. Току-виж сме се убедили веднага, щом започнем работа в Лондон.
Джо Калвърт винаги бе харесвал старите филми за обири на банки, но не бе и помислял, че ще вземе лично участие в подобно дело. А сега той правеше точно това.