Выбрать главу

Рама се измъкваше постепенно от кръга на еклиптиката и се спускаше в южния небосклон, далече над плоскостта, в която се движат всички планети. Посоката му съвпадаше с Големия Магеланов облак, макар че той очевидно не беше неговата цел; по-нататък следваха самотните бездни отвъд Млечния път.

46. Антракт

— Влез — каза разсеяно Нортън, когато от вратата се чу тихо почукване.

— Бил, има новини за теб. Исках да ги чуеш от мене, преди да се научи екипажът. Все пак те са в моята област.

Нортън изглеждаше отнесен някъде надалече. Лежеше с ръце под главата си, а очите му бяха полузатворени; осветлението в кабината бе съвсем слабо, но той не бе задрямал, а си спомняше или мечтаеше за нещо свое.

Примига веднаж, два пъти и рязко се върна в обикновената си форма.

— Прощавай, но не разбирам. Лаура. За какво става дума?

— Да не ми кажеш, че си забравил!

— Престани да ме дразниш, ужасна жено. Напоследък мислих за малко неща.

Корабната лекарка доктор Ъруст плъзна един от сгъваемите столове в гнездата му и седна до него.

— Макар че междупланетните кризи не са престанали, колелата на марсианската бюрократична машина се въртят усилено. Мисля си, че все пак и Рама помогна. Добре, че не трябваше да искаш разрешение и от онези от Меркурий.

Той започна да се досеща.

— А, сигурно има разрешение от Порт Лоуъл!

— Още по-хубаво. Разрешението е влязло в сила. — Лаура погледна листчето в ръката си и прочете: „Незабавно. Навярно новият ти син е вече заченат.“ Поздравявам те.

— Благодаря. Надявам се, че не е имал нищо против закъснението.

Като всички останали космонавти и Нортън бе стерилизиран веднага след като постъпи на служба. Когато човек прекарва дълги години в космоса, мутацията, предизвикана от радиоактивното излъчване, не е въпрос на риск; тя е сигурна. Замразените сперматозоиди, които току-що бяха предали своя генетичен товар някъде на Марс, отдалечен на двеста милиона километра оттук, бяха чакали онзи момент в продължение на трийсет години.

Нортън не знаеше дали ще успее да се прибере у дома за раждането. Той имаше право на почивка, на отдих и на нормален семеен живот, необходим за всеки космонавт. Сега задачата бе изпълнена; той започна да се отпуска след напрежението и да мисли за собственото си бъдеше и за бъдещето на двете си семейства. Да, ще бъде хубаво да остане за малко у дома и да запълни изгубеното време в много отношения.

— Това посещение има съвсем професионален характер — възпротиви се твърде слабо Лаура.

— След толкова много години и двамата знаем, че не е така — отвърна Нортън. — А и твоето дежурство свърши.

Той знаеше, че обстановката в целия кораб не е по-различна. Имаше още седмици, докато се завърнат у дома, но „орбиталната оргия“ по случай края на операцията бушуваше без съмнение с пълна сила.

— А сега за какво мислиш? — попита Лаура, след като бе изминало много време. — Вярвам, че не ставаш сантиментален.

— Не мисля за нас, а за Рама. Започва да ми липсва.

— Много ти благодаря за комплимента.

Нортън я притисна в ръцете си. Той често си мислеше за една от най-хубавите страни на безтегловността — това, че човек наистина може да прегръща някого през цялата нощ без смущения в кръвообращението. Други пък настояваха, че любовта при едно g е толкова тромава, че изобщо не им доставя удоволствие.

— Лаура, общоизвестен факт е, че за разлика от жените, мъжете имат двупистово съзнание. Но сериозно е, малко по-сериозно, сякаш наистина съм изгубил нещо.

— Мога да те разбера.

— Престани с твоите клинични заключения; причината не е само там. Но както и да е.

Той се отказа. Бе му трудно да го обясни дори и на себе си.

Бе изпълнил задачата с успех, който надхвърли разумните очаквания. Откритията, направени от неговите хора в Рама, щяха да държат учените напрегнати в продължение на десетки години. И всичко стана без нито една жертва.

Но той претърпя и поражение. Имаше поле за безкрайни умопостроения, но природата и целта на рамианите останаха пълна загадка. Те бяха използували Слънчевата система като място за зареждане или като междинен ускорител — наименованието е без значение — и бяха я отминали с пренебрежение, заети с друга, по-важна работа. Навярно те никога нямаше да разберат за това, че съществува човешкият род. Подобно величествено безразличе бе по-лошо от умишлена обида.

Когато Нортън зърна за последен път мъничката звезда. полетяла далече отвъд Венера, той разбра, че с Рама си отива и част от неговия живот. Бе само на петдесет и пет, но знаеше, че е оставил младостта си долу, върху извиващата Централна равнина, между тайнствата и чудесата, които сега неумолимо се отдалечаваха от хората. Независимо от подвизите и почестите, които го очакваха в бъдещето, щеше да го преследва неотстъпно чувството, че е постигнал по-малко от своите очаквания, и сигурността, че е пропуснал възможностите си.