Американецът се изчерви. После погледна другия право в лицето с неподправено достойнство.
— Точно така — каза той. — Аз не се срамувам от чувствата си към тази дама. Уважавам я и съм дълбоко привързан към нея. Нищо друго не желая освен нейното щастие. Ако беше щастлива с Ленъкс, щях да се отдръпна и да изчезна от сцената.
— Но при сегашното положение?
— При сегашното положение съм твърдо до нея! Ако й потрябвам, аз съм насреща!
— В действителност вие сте един съвършено благороден рицар — промълви Жерар.
— Моля?
— Драги господине, днес рицарството съществува още само в американската нация! Вие сте доволен да служите на своята дама без надежда за отплата! Това е достойно за възхищение! Какво по-точно се надявате да сторите за нея?
— Намерението ми е да бъда на разположение, ако й потрябвам.
— А какво, ако смея да попитам, е отношението към вас на възрастната мисис Бойнтън?
Джефърсън Коуп бавно отговори:
— Никога не мога да кажа нещо определено за тази дама. Както ви съобщих, тя не обича да общува с външни хора. Но към мен се държи по друг начин, винаги е била много благосклонна и ме третира съвсем като член на семейството.
— Всъщност тя одобрява приятелството ви с мисис Ленъкс?
— Точно така.
Д-р Жерар сви рамене:
— Това, може би, е малко необичайно?
Джефърсън Коуп решително произнесе:
— Искам да ви уверя, д-р Жерар, че в нашето приятелство няма нищо непочтено. То е чисто платоническо.
— Уважаеми господине, абсолютно съм убеден в това. Обаче повтарям, че от страна на мисис Бойнтън е прелюбопитно да насърчава подобно приятелство. Знаете ли, мистър Коуп, тази дама ме интересува, много ме интересува.
— Тя наистина е забележителна жена. Притежава голяма сила на характера. Изключителна личност. Както казах, Елмър Бойнтън много ценеше мнението й.
— Толкова много, че във финансово отношение се е задоволил да остави децата си изцяло на нейното милосърдие. В моята страна, мистър Коуп, законът не разрешава подобно нещо.
Мистър Коуп се изправи:
— Ние в Америка сме големи привърженици на абсолютната свобода.
Д-р Жерар също се изправи. Това изказване не му направи впечатление. И по-рано го беше чувал от устата на хора от най-различни националности. Илюзията, че свободата е изключителна привилегия на нечия нация, е доста широко разпространена.
Д-р Жерар беше по-мъдър. Той знаеше, че нито една нация, страна или индивид не биха могли да се определят като свободни. Но също така знаеше и че съществуват различни степени на робство.
Легна си замислен и изпълнен с любопитство.
ГЛАВА ШЕСТА
Сара Кинг стоеше в околностите на храма Ха-рамеш Шериф. Зад гърба й се издигаше куполът на скалата, а в ушите й звучеше плясъкът на фонтаните. На групички минаваха туристи, без да нарушават спокойствието на ориенталската атмосфера.
Странно, мислеше си Сара, някога един евусеец1 превърнал този скалист връх в харман, а Давид го купил за шестотин златни шекела и го направил Свещено място. А днес тук се разнася брътвежът на туристи от всички нации.
Тя се извърна и погледна джамията, която сега заемаше мястото на светилището и се чудеше дали Соломоновият храм е изглеждал наполовина толкова красив:
Чуха се стъпки и от джамията излезе малка група хора. Това бяха Бойнтънови, придружени от словоохотлив драгоман. Мисис Бойнтън се движеше, подкрепяна от Ленъкс и Реймънд. Зад тях вървяха Надин и мистър Коуп. Последна беше Карол. Докато се отдалечаваха, момичето забеляза Сара.
Карол се поколеба, после под напора на внезапно решение се обърна и бързо и безшумно притича през двора.
— Извинете ме — задъхано каза тя. — Трябва… почувствах, че… че трябва да говоря е вас.
— Така ли? — произнесе Сара.
Карол трепереше цялата. Лицето и беше съвсем пребледняло.
— Става дума за… за брат ми. Когато го… заговорихте снощи, сигурно сте го сметнали за много груб. Но той не е искал… той не е можел. Моля ви, повярвайте ми.
Сара почувства нелепостта на цялата сцена. Бяха засегнати и гордостта и, и добрият й вкус. Защо трябва едно непознато момиче изведнъж да се втурне да се извинява така комично заради невъзпитания си брат?
На устните й трептеше високомерен отговор, но после разположението й бързо се смени.
Тук имаше нещо необичайно. Момичето беше съвсем искрено. Нещо у Сара, което я беше накарало да се посвети на медицината, реагира на молбата на Карол. Инстинктът й подсказа, че има нещо съвсем нередно.
Тя окуражително каза:
— Разкажете ми.
— Той е разговарял с вас във влака, нали? — започна Карол.
Сара кимна.
1
На мястото на Ерусалим имало древна крепост, наречела Иевус (или Евус). Цар Давид я завладял около 1000 г. пр.н.е., променил името й и я направил средище на еврейския народ. Синът му Соломон построил в града храм, крепостни стени и дворец. — Б. пр.