Сара потрепера и неудържимо извика:
— Подобни неща не бива да се допускат!
ГЛАВА СЕДМА
Сара никак не беше сигурна дали Карол Бойнтън ще дойде на срещата тази вечер.
Общо взето, доста се съмняваше в това. Опасяваше се, че след сутрешните си полупризнания Карол може рязко да се отдръпне.
Все пак тя се приготви — облече атлазен пеньоар, извади спиртничето си и затопли вода.
Тъкмо смяташе да се откаже (вече минаваше един часът) и да си легне, когато на вратата й се почука. Тя я отвори и бързо се отдръпна, за да пропусне Карол.
Момичето задъхано каза:
— Страхувах се да не сте си легнала…
Сара се постара да бъде непринудена.
— О, не, чаках ви. Ще пиете ли чай? Имам хубав китайски.
Донесе чаша. Карол се държеше плахо и несигурно. След като изпи чая и взе един бисквит, тя се поуспокои.
— Доста е забавно — усмихнато каза Сара.
Карол изглеждаше малко уплашена.
— Да — несигурно каза тя. — Да, сигурно е забавно.
— Прилича на среднощните гощавки, които си устройвахме в училище — продължи Сара. — Вие може би не сте ходили на училище?
Карол поклати глава.
— Не, никога не сме живели извън къщи. Имахме гувернантка, различни гувернантки. Никоя от тях не се задържаше задълго.
— Изобщо ли не сте напускали дома си?
— Не. Винаги сме живели в една и съща къща. Това пътуване в чужбина е първият случай, когато излизам навън.
— Трябва да е голямо приключение. Сара подхвърли:
— О, наистина. То е… то е като сън.
— Какво накара вашата… вашата мащеха да реши да излезете в чужбина?
Като чу името на мисис Бойнтън, Карол потрепера. Сара бързо каза:
— Знаете ли, аз съм нещо като лекарка. Току-що завърших медицина. Разбирате ли, вашата майка — или по-скоро мащеха — много ме заинтересува в медицинско отношение. Бих казала, че тя е определено патологичен случай.
Карол втренчено я загледа. За нея тази страна на проблема явно беше неочаквана, Сара съзнателно засегна този въпрос. Тя разбираше, че за семейството мисис Бойнтън е един властен, противен идол. Целта й беше да лиши старата дама от ужаса, който вдъхваше.
— Да — каза тя. — Съществува такава болест, мания за величие, която завладява някои хора. Те стават тиранични, настояват всичко да се върши по волята им и изобщо е много трудно да има човек работа с тях.
Карол постави чашата си и възкликна:
— Толкова се радвам, че разговарям с вас! Знаете ли, всъщност аз смятам, че ние с Рей ставаме съвсем… е добре, съвсем странни. Ужасно се вълнуваме от всичко.
— Разговорът с външен човек винаги е полезен — каза Сара. — Вътре в семейството имаме склонност да ставаме прекалено напрегнати. — После небрежно вметна. — Щом сте нещастни, някога не сте ли помисляли да напуснете дома си?
Карол се сепна.
— Ама не! Как бихме могли? Искам… искам да кажа, че мама никога не би позволила това.
— Но тя не би могла да ви спре — меко каза Сара, — Вие сте пълнолетна.
— На двайсет и три съм.
— Ето виждате ли?
— Но все пак няма начин… мисълта ми е, че не бих знаела къде да отида, нито какво да правя.
Говореше много смутено.
— Нали разбирате — продължи озадачено тя — ние нямаме никакви пари.
— Нямате ли приятели, при които да отидете?
— Приятели ли? — Карол поклати глава. — О, не, нямаме нито един.
— Никой от вас ли не е помислял да напусне дома?
— Не… смятам, че не. Та… ние не бихме могли.
Сара смени темата. Смущението на момичето предизвикваше у нея съжаление. Тя попита:
— Обичате ли мащехата си?
Карол бавно поклати глава и уплашено прошепна:
— Мразя я. И Рей също… Често… често ни се е искало тя да умре.
Сара пак смени темата.
— Разкажете ми за по-големия си брат.
— Ленъкс ли? Не знам какво му е. Вече почти не говори. Живее сякаш насън. Надин ужасно се тревожи за него.
— Обичате ли снаха си?
— Да, Надин е по-различна. Винаги се държи добре. Но е много нещастна.
— Във връзка с брат ви ли?
— Да.
— Отдавна ли са женени?
— От четири години.
— И винаги са живели с вас?
— Да.
Сара попита:
— Това харесва ли се на снаха ви?
— Не.
Последва мълчание. После Карол каза:
— Преди малко повече от четири години в къщи настъпи ужасна суматоха. Нали, както ви казах, никой от нас по-рано не е излизал от къщи. Искам да кажа, ходим да спортуваме, но никъде другаде. А Ленъкс излязъл. През нощта. Отишъл във Фаунтън Спрингс — там имало някакви танци. Когато откри това, мама ужасно се ядоса. Беше страхотно. А след това покани на гости Надин. Надин е някаква далечна братовчедка на татко. Беше много бедна и учеше за сестра в болница. Тя дойде да ни гостува един месец. Не мога да ви обясня колко вълнуващо беше, че някой ни е дошъл на гости. Двамата с Ленъкс се влюбиха един в друг. А мама каза, че е по-добре да се оженят и да останат да живеят у нас.