— А на Надин искаше ли й се това?
Карол се поколеба:
— Мисля, че много не и се искаше, но всъщност нямаше и нищо против. Е, по-късно пожела да си отиде, естествено, с Ленъкс…
— А не си ли отидоха? — попита Сара.
— Не, мама не искаше и да чуе за това. Карол поспря, после продължи:
— Мисля, мисля, че тя вече не харесва Надин. Надин е такава една… особена. Никога не можеш да разбереш какво мисли. Мъчи се да помага на Джини, а мама не одобрява това.
— Джини по-малката ви сестра ли е?.
— Да. Истинското й име е Джиневра.
— Тя… тя също ли е нещастна?
Карол неопределено поклати глава.
— Напоследък Джини е станала много странна. Не мога да я разбера. Виждате ли, тя от малка си е доста изнежена, а мама… мама се тревожи за това и… и така става още по-лошо. А от известно време Джини наистина е станала много странна. Понякога… понякога ме плаши. Та тя не винаги знае какво върши.
— Била ли е на лекар?
— Не. Надин искаше, но мама не позволи… а Джини изпадна в истерия и се разкрещя, че не иска да ходи на лекар. Но аз се тревожа за нея.
Изведнъж Карол стана.
— Не бива да ви задържам. Много… много мило беше от ваша страна, че ме поканихте и ми позволихте да говоря с вас. Сигурно ни мислите за много особено семейство.
— Е, всъщност всеки си е малко особен — небрежно отбеляза Сара. — Нали пак ще дойдете? А ако искате, доведете и брат си.
— Може ли, наистина?
— Да, ще позаговорничим малко. Бих желала да ви запозная и с един мой приятел, д-р Жерар — ужасно симпатичен французин.
Руменина заля бузите на Карол.
— Ох, колко забавно изглежда. Само да не разбере мама!
Сара потисна резкия отговор, който напираше на устата й и вместо това каза:
— Откъде пък ще разбере? Лека нощ. Какво ще кажете за утре вечер по същото време?
— Да, да. Всъщност, вдругиден може да заминем.
— Тогава нека твърдо определим за утре. Лека нощ.
— Лека нощ и благодаря.
Карол излезе от стаята и безшумно се плъзна по коридора. Собствената й стая беше на горния етаж. Стигна до нея, отвори вратата и… ужасена замря на прага. На едно кресло до камината в тъмночервен вълнен халат седеше мисис Бойнтън.
Устните на Карол тихо отрониха:
— Ау!
Чифт черни очички се впиха в нейните.
— Къде беше, Карол?
— Аз… аз…
— Къде си била?
Тих, дрезгав глас с особения, заплашителен оттенък, от който сърцето на Карол винаги забиваше от необясним ужас.
— При една мис Кинг… Сара Кинг.
— Онова момиче, което предишната вечер заговори Реймънд?
— Да, мамо.
— Уговорихте ли се пак да се срещате с нея?
Устните на Карол беззвучно се размърдаха. Тя кимна утвърдително. Страх, огромни вълни от болезнен страх…
— Кога?
— Утре вечер.
— Няма да ходиш. Ясно ли е?
— Да, мамо.
— Обещаваш ли?
— Да… да.
Мисис Бойнтън се помъчи да стане. Карол машинално й се притече на помощ. Подпряна на бастуна си, старата бавно пресече стаята. На вратата спря и погледна свилото се от страх момиче.
— Повече нищо общо няма да имаш с тази мис Кинг. Ясно ли е?
— Да, мамо.
— Повтори.
— Повече нищо общо няма да имам с нея.
— Добре.
Мисис Бойнтън излезе и затвори вратата.
Карол сковано се раздвижи из стаята. Повръщаше й се, усещаше цялото си тяло вдървено и нереално. Падна на леглото и изведнъж се разтресе от бурен плач.
Сякаш пред очите й се беше открил красив изглед — със слънце, цветя и дървета…
А сега около нея пак се затвориха черните стени.
ГЛАВА ОСМА
— Може ли за минутка да поговоря с вас?
Надин Бойнтън изненадано се обърна и се взря в смуглото, енергично лице на абсолютно непознатата млада жена.
— Разбира се.
Но същевременно тя почти несъзнателно хвърли през рамо бърз, нервен поглед.
— Казвам се Сара Кинг — продължи другата.
— Така ли?
— Мисис Бойнтън, възнамерявам да ви кажа нещо, което ще ви се стори доста странно. Онази вечер доста продължително разговарях със зълва ви.
Сякаш лека сянка пробягна по спокойното лице на Надин Бойнтън.
— Говорили сте с Джиневра?
— Не, не с Джиневра, с Карол.
Сянката изчезна.
— А, разбирам с Карол.
Надин Бойнтън изглеждаше доволна, макар и много изненадана.
— Как успяхте?
Сара обясни:
— Тя дойде в стаята ми — съвсем късно през нощта. Видя как на бялото чело леко се повдигнаха изписаните вежди и с известно смущение произнесе: