Ленъкс промълви:
— Понякога я ядосваш, Надин. Това не е разумно.
— Тя се ядосва не за друго, а защото знае, че не може да влияе над разума или да диктува мислите ми!
— Знам, винаги си учтива и внимателна с нея. Ти си удивителна. Прекалено добра си за мен. Винаги си била такава. Когато каза, че ще се омъжиш за мен, помислих, че сънувам невероятен сън.
Надин спокойно произнесе:
— Сгреших, като се омъжих за теб.
Ленъкс безнадеждно отвърна:
— Да, сгреши.
— Не ме разбираш. Искам да кажа, че ако тогава бях заминала и бях поискала от теб да ме последваш, щеше да тръгнеш с мен. Да, наистина вярвам че щеше да го сториш. Тогава не бях достатъчно прозорлива, за да разбера какво представлява майка ти и каква е целта й.
Тя помълча, после продължи:
— Отказваш да се махнеш ли? Добре, не мога да те принудя. Но аз, аз съм свободна! И смятам… смятам да се махна…
Ленъкс недоверчиво втренчи в нея поглед. За пръв път отговорът му прозвуча бързо, сякаш най-после ленивият ход на мислите му се ускори. Той измънка:
— Не…, но… ти няма да можеш. Мама не ще да чуе за това.
— Тя не би могла да ме спре.
— Нямаш пари.
— Мога да спечеля, да взема назаем, да прося или да открадна. Разбери, Ленъкс, над мен майка ти няма власт! Мога да се махна или да остана, както си искам. Вече чувствам, че достатъчно дълго съм понасяла това съществувание.
— Надин не ме оставяй… не ме оставяй.
Тя го погледна замислено, спокойно — лицето й беше непроницаемо.
— Не ме оставяй, Надин.
Говореше като дете. Тя извърна глава, за да не забележи той внезапната мъка, изплувала в очите й. Коленичи до него.
— Тогава ела с мен. Ела с мен! Можеш само ако поискаш, наистина можеш!
Той се отдръпна от нея.
— Не мога. Не мога. Казвам ти. Нямам, Бог ми е свидетел нямам смелост да го сторя.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Д-р Жерар влезе в туристическото бюро на господата Каел и видя пред гишето Сара Кинг. Тя вдигна поглед.
— А, добро утро. Уреждам екскурзията си до Петра. Тъкмо чух, че в края на краищата и вие сте решили да отидете.
— Да, виждам, че тъкмо ще имам време.
— Колко хубаво.
— Чудя се дали ще бъдем голяма група.
— Казват, че щяло да има само две други жени… и ние с вас. За една кола хора.
— Това ще е възхитително — с лек поклон произнесе Жерар. А после и той се зае с подробностите по своето пътуване.
Скоро, носейки в ръце кореспонденцията си, д-р Жерар излезе заедно със Сара. Беше свеж и слънчев ден, а във въздуха едва се чувстваше лек студен полъх.
— Нещо ново за нашите приятели, Бойнтънови? — попита д-р Жерар. — Аз ходих във Витлеем, Назарет и по други места, общо за три дена.
Бавно и доста неохотно Сара разказа за напразните си усилия да установи връзка с някои членове на семейството.
— Както и да е, не успях — завърши тя. — А те си тръгват днес.
— Къде отиват?
— Нямам представа.
И раздразнено продължи:
— Знаете ли, чувствам, че съм се държала доста глупаво.
— И защо именно?
— Защото се намесих в чужди работи.
Жерар сви рамене.
— Въпрос на мнение.
— Имате предвид дали човек трябва да се намесва, или не?
— Именно.
— А вие?
Въпросът й явно развесели французина.
— Искате да кажете дали влиза в навиците ми да се занимавам с работите на другите? Ще ви кажа откровено: — Не.
— Значи мислите, че не е бивало да се намесвам?
— Не, не, погрешно ме разбирате — бързо и енергично заговори Жерар. — Мисля, че въпросът е спорен. Дали когато види да се върши несправедливост, човек трябва да се опита да я оправи? Намесата може да бъде за добро, но може да нанесе и неизмерима вреда. Невъзможно е да се формулира правило по този въпрос. Някои хора са надарени със способността да се намесват и се справят добре! Други го вършат непохватно и затова е по-добре да си стоят настрана. Освен това и възрастта има значение. Младите притежават дързостта на идеалите и убежденията си, техните ценности са повече теоретически, отколкото практически. Опитът още не ги е научил, че фактите противоречат на теорията! Ако вие вярвате в себе си и в правотата на това, което вършите, често можете да сторите неща, които си струват труда! Впрочем, често нанасяте и доста голяма вреда! От друга страна, човекът на средна възраст има опит, той е установил, че толкова, колкото ползата, а може би и по-често от нея, вредата идва като резултат от опита да се намесим и затова — при това много разумно — той се въздържа. Така че резултатът е равен — дръзките младежи и помагат, и вредят, докато благоразумните възрастни не правят нито едното, нито другото!