Поаро замълча за малко. Реймънд Бойнтън отвори уста, но се въздържа. Той не сваляше от Поаро очи, изпълнени с безмълвно страдание.
— Преди да разгледам подробно доказателствата срещу Реймънд Бойнтън, бих желал да ви прочета един списък от важни факти, който днес следобед изготвих и представих на полковник Карбъри.
1. Мисис Бойнтън взимала микстура, съдържаща дигитални.
2. На д-р Жерар изчезнала спринцовка.
3. Мисис Бойнтън определено изпитвала удоволствие, като забранявала близките й да споделят компанията на други хора.
4. През въпросния следобед мисис Бойнтън поощрила близките си да се отдалечат и да я оставят сама.
5. Мисис Бойнтън е била психически садист.
6. Разстоянието от голямата шатра до мястото, където седяла мисис Бойнтън, е грубо казано двеста ярда.
7. Отначало мистър Ленкъс Бойнтън заяви, че не знае кога се е върнал в лагера, а после призна, че е сверил часовника на майка си.
8. Д-р Жерар и мис Джиневра Бойнтън заемали съседни шатри.
9. В шест и половина, когато била готова вечерята, изпратили един прислужник да извести мисис Бойнтън.
10. В Ерусалим мисис Бойнтън е произнесла следните думи: „Аз никога не забравям. Помнете това. Никога нищо не съм забравила.“
— Въпреки че съм номерирал точките поотделно, те могат при нужда да бъдат групирани по двойки. Такъв например е случаят с първите две. „Мисис Бойнтън взимала микстура, съдържаща дигитални. На д-р Жерар изчезнала спринцовката.“ Тези две точки бяха първото, което ме порази в случая и мога да ви кажа, че ги намерих за изключително парадоксални — и абсолютно несъвместими. Не схващате ли мисълта ми? Няма значение. След малко ще се върна на тази точка. Засега е достатъчно, че отбелязах първите две точки като нещо, което несъмнено изисква задоволително обяснение.
Ще приключа с проучванията си относно вероятната вина на Реймънд Бойнтън. Фактите са следните. Той е бил чут как обсъжда възможността да се отнеме животът на мисис Бойнтън, Намирал се е в състояние на голяма нервна възбуда. Тъкмо преживявал, мадмоазел ще ме извини — и той направи поклон към Сара, — дълбока емоционална криза. Тоест, влюбил се. Екзалтираните му чувства биха могли да го накарат да действа по един от следните начини. Можел да омекне и да стане великодушен към света като цяло, включително и към мащехата си; най-сетне да набере смелост, за да въстане срещу нея и се отърси от влиянието й; или да получи тъкмо допълнителния импулс, за да превърне престъплението си от теория в практика. Това е психологическият момент! Нека сега разгледаме фактите. Реймънд Бойнтън тръгнал с другите от лагера в около три и петнадесет. Тогава мисис Бойнтън била жива и в добро състояние. Не след дълго Реймънд и Сара Кинг имали разговор tête-a-tête. После той я оставил сама. Според твърденията му се върнал в лагера в шест без десет. Приближил до майка си, разменил с нея няколко думи и отишъл в шатрата си, а сетне слязъл в голямата шатра. Казва, че в шест без десет мисис Бойнтън била жива и в добро състояние.
Но сега стигаме до факта, който пряко противоречи на това твърдение. В шест и половина един прислужник открил, че мисис Бойнтън е мъртва. Мис Кинг, която има медицинско образование, направила оглед на тялото. Тя категорично твърди, че макар и тогава да не била обърнала специално внимание кога е настъпила смъртта, най-сигурно и определено това е станало поне един час преди шест, а вероятно и доста по рано.
Виждате ли, тук имаме две противоречащи си твърдения. Като оставяме настрана възможността мис Кинг да е направила грешка…
Сара го прекъсна:
— Аз не правя грешки. Тоест, ако бях сгрешила, щях да си призная.
Гласът й беше ясен и твърд. Поаро учтиво и се поклони.
— Тогава остава само възможността един от двамата, да лъже — или мис Кинг, или мистър Бойнтън! Нека разгледаме съображенията, които биха накарали Реймънд Бойнтън да стори това. Да допуснем, че мис Кинг не е сгрешила и не лъже съзнателно. Каква, тогава е била последователността на събитията? Реймънд Бойнтън се връща в лагера, вижда майка си седнала пред отвора на пещерата, приближава се и установява, че е мъртва. Какво прави той? Вика ли за помощ? Известява ли незабавно лагера за това, което се е случило? Не, той изчаква една-две минути, после отминава към своята шатра и се присъединява към семейството си в голямата шатра, без да каже нищо. Подобно поведение е извънредно любопитно, нали?