Обади се Реймънд — тонът му беше нервен и рязък:
— Естествено, би било идиотско. Това би трябвало да ви покаже, че както заявих, майка ми е била жива и в добро състояние. Мис Кинг е била разтревожена и объркана и затова е сгрешила.
— Човек се пита — спокойно продължи Поаро — дали би съществувала възможна причина за подобно поведение. Пред лицето на фактите изглежда, че Реймънд Бойнтън не може да бъде виновен, тъй като единствения път през този следобед, когато ни е известно, че е приближил до мащехата си, тя вече е била мъртва от известно време. И следователно, предполагайки, че Реймънд Бойнтън е невинен, можем ли да обясним поведението му? Та аз твърдя, че ако го приемем за невинен, можем да сторим това! Защото си спомням онзи откъс от разговора, който дочух: „Нали разбираш, че тя трябва да бъде убита?“ Реймънд се връща от разходката и намира мащехата си мъртва. Тогава неговата гузна памет веднага си представя известна възможност. Планът е бил осъществен, но не от него, а от неговия съучастник. Съвсем просто — той подозира, че виновницата е сестра му, Карол Бойнтън.
— Това е лъжа — с тих, треперещ глас произнесе Реймънд.
Поаро продължи:
— Нека сега разгледаме възможността убийцата да бъде Карол Бойнтън. Какви доказателства съществуват срещу нея? Тя притежава същия крайно напрегнат темперамент — и също би могла да си представи подобно дело обвеяно с героизъм. Именно с нея е разговарял Реймънд. Бойнтън през онази нощ в Ерусалим. Карол Бойнтън се върнала в лагера в пет и десет. Според нейния собствен разказ тя се приближила до майка си и разговаряла с нея. Никой не я е видял в този момент. Лагерът бил празен — момчетата спели. Лейди Уестхолм, мис Пиърс и мистър Коуп изследвали пещери, от които лагерът не се виждал. Евентуалното действие на Карол Бойнтън е останало без свидетел. Времето може да съвпада доста точно. Тогава обвинението срещу Карол Бойнтън е напълно възможно.
Той спря. Карол беше вдигнала глава. Очите й тъжно и непоколебимо бяха устремени към неговите.
— Има още една подробност. На следващата сутрин, много рано, са видели Карол Бойнтън да хвърля нещо в потока. Имам основания да смятам, че това е било спринцовка.
— Как? — д-р Жерар погледна изненадано. — Но моята спринцовка ми бе върната. Да, да, сега е у мен.
Поаро енергично закима.
— Точно така. Тази втора спринцовка е много любопитна, много интересна. Дадоха ми да разбера, че тя е принадлежала на мис Кинг. Така ли е?
За част от секундата Сара не реагира. Карол бързо се обади:
— Спринцовката не беше на мис Кинг. Моя беше.
— Тогава признавате ли, че сте я захвърлили, мадмоазел?
Колебанието й трая само една секунда.
— Да, разбира се. Защо не?
— Карол! — беше Надин. Тя се наведе напред, а в широко отворените й очи се четеше отчаяние; — Карол… Ох, не разбирам…
Карол се извърна към нея. В погледа й се мярна нещо враждебно.
— Няма нищо за разбиране! Хвърлих една спринцовка. Изобщо не съм докосвала… отровата.
Прекъсна я гласът на Сара:
— Това, което ви е казала мис Пиърс, е съвсем вярно, мосю Поаро. Спринцовката беше моя.
Поаро се усмихна.
— Много е смущаваща тази история със спринцовката — и все пак смятам, че може да се обясни. Е добре, сега имаме два казуса — единият за невинността на Реймънд Бойнтън, а другият — за вината на сестра му Карол. Но аз, съм добросъвестен и безпристрастен. Винаги анализирам въпросите и от двете страни. Нека си представим какво се е случило, ако Карол Бойнтън е била невинна. Тя се връща в лагера, приближава се до мащехата си и я намира, да речем, мъртва! Какво е първото, което ще си помисли? Ще заподозре, че може да я е убил брат й Реймънд. Тя не знае какво да прави. И затова мълчи. А около един час по-късно се връща Реймънд Бойнтън и след като твърди, че е говорил с майка си, не казва да е имало нещо не в ред. Не смятате ли, че тогава подозренията й ще се превърнат в убеждение? Може би тя отива в шатрата му и намира там една спринцовка. И тогава вече е уверена. Тя я взима бързо и я скрива. Рано сутринта хвърля спринцовката колкото може по-далече.
Съществува още едно указание за невинността на Карол Бойнтън. Когато я разпитвам, тя ме уверява, че двамата с брат си никога не са имали сериозно намерение да изпълнят плана си. Искам от нея да се закълне — и Карол незабавно и с най-голяма тържественост се заклева, че тя няма вина за това престъпление! Виждате ли, така го формулира тя. Не се заклева, че двамата не са виновни. Заклева се за себе си, но не и за брат си и смята, че няма да обърна особено внимание на местоимението.