За момент се възцари тишина, мъртва тишина, сетне скочи Ленъкс Бойнтън.
— Не — извика той. — Това е отвратителна лъжа. Надин не е сторила нищо. Няма начин. Майка ми… майка ми вече беше мъртва.
— А? — погледът на Поаро спокойно се отмести към него. — И така, в края на краищата, сте я убили вие, мистър Бойнтън.
Отново минута мълчание — после Ленъкс се отпусна на стола и вдигна треперещи ръце към лицето си.
— Да… така е… аз я убих.
— Взели сте дигитоксина от шатрата на д-р Жерар?
— Да.
— Кога?
— Както… както казахте вие… сутринта.
— И спринцовката?
— Спринцовката ли? Да.
— Защо убихте старата?
— Иска ли питане?
— Но аз питам, мистър Бойнтън!
— Та нали знаете… жена ми ме напускаше… с Коуп…
— Да, но вие сте научили това едва следобеда.
Ленъкс впери в него поглед.
— Естествено. Когато бяхме излезли…
— Но вие сте взели отровата и спринцовката сутринта — преди още да сте научили.
— Защо, по дяволите, не ме оставите на мира с вашите въпроси? — Ленъкс млъкна и прокара по челото си трепереща ръка. — И без това, какво значение има?
— Има голямо значение. Съветвам ви, мистър Ленъкс Бойнтън, да ми кажете истината.
— Истината ли? — загледа го Ленъкс.
— Точно това казах — истината.
— Ей, богу, ще я кажа — внезапно заяви Ленъкс. — Но не знам дали ще ми повярвате. — Той пое дълбоко дъх. — Онзи следобед, когато се разделих с Надин, бях абсолютно разнебитен. Не бях и сънувал, че тя ще ме остави заради някой друг. Бях… бях едва ли не като луд. Чувствах се сякаш бях пиян или прекарал тежка болест.
Поаро кимна:
— Отбелязах описанието, което даде лейди Уестхолм на походката ви, когато сте минали покрай нея. Ето защо бях сигурен, че жена ви не говори истината, когато заяви, че ви е казала, след като и двамата сте се върнали в лагера. Продължавайте, мистър Бойнтън.
— Аз едва ли разбирах какво правя… Но като се приближих до лагера, мозъкът ми сякаш се проясни. Внезапно ми просветна, че трябва да виня само себе си! Аз съм бил един жалък червей! Още преди години е трябвало да се опъна на мащехата си и да се очистя оттам. И ми дойде наум, че даже и сега може да не е твърде късно. Ето я, тя беше там, старата вещица, седнала като гаден идол на фона на червените скали. Качих се направо горе, за да си разчистя с нея сметките. Имах намерение да й кажа просто това, което мисля и да обявя, че се махам. Въртеше ми се налудничавата идея, че мога да си обера крушите веднага, още онази вечер… заедно с Надин и през нощта как да е да стигнем до Маан.
— О, Ленъкс… скъпи…
Възклицанието беше съпроводено с нежна, продължителна въздишка. Той продължи:
— И тогава, господи! — само да ме беше бутнал някой и щях да падна. — Тя беше мъртва. Седеше си ей-така, и мъртва… Аз… аз не знаех какво да правя… стоях онемял… като ударен всичко, което бях решил да й изкрещя в лицето, стоеше като запушено в мен… тежеше като олово… не мога точно да обясня… Като камък — точно така се чувствах — като вкаменен. Машинално направих нещо — вдигнах ръчния часовник — лежеше в скута й, и го сложих на ръката, нейната ужасна, отпусната, мъртвешка ръка…
Той потрепера.
— Господи… ужасно беше… След това се запрепъвах надолу, влязох в голямата шатра. Предполагам, че е трябвало да повикам някого, но не бях в състояние. Само седнах и запрелиствах страниците — чаках…
Ленъкс замлъкна.
— Няма да повярвате на това, не можете. Защо не съм повикал някого? Защо не съм казал на Надин? Не знам.
Д-р Жерар се покашля.
— Вашите показания са абсолютно правдоподобни, мистър Бойнтън — каза той. — Вие бяхте в тежко нервно състояние. Два тежки шока, последвали бързо един след друг, биха били напълно достатъчни, за да ви приведат в описаното от вас състояние. Това е реакцията на Вайсенхалтер, най-ярък пример за нея е случаят с птицата, която се е блъснала с главата в прозореца. Дори и след като се съвземе, тя инстинктивно се въздържа от всякакви действия, по този начин си дава време, за да приспособи нервните си центрове, аз не се изразявам много добре на английски, но ето какво искам да кажа: Вие не сте могъл да действате по какъвто и да е друг начин. Всяко решително действие е било съвсем невъзможно за вас. Вие Сте преминал през състояние на умствена парализа.