С майсторски ход Влана опита леко да издърпа Ивриан на мястото й на дивана.
— По-спокойно, мила моя — умолително каза тя. — Ти говори така добре за мен и моята кауза, че, повярвай, аз съм ти страшно благодарна. Думите ти събудиха в душата ми едно чудесно чувство, което бе мъртво вече толкова години. Но измежду всички ни тук ти си единственият истински аристократ и разбираш висшите повели. Ние, тримата, не сме нищо друго, освен крадци. Чудно ли е тогава, че за някои от нас сигурността стои над честта или над дадената дума и че така старателно се опитваме да не рискуваме живота си? Да, ние сме трима крадци и аз съм в малцинството. Така че не говори повече за чест и за неудържима смелост, а просто седни и…
— Искаш да кажеш, че и двамата се страхуват да отправят предизвикателството на Гилдията на крадците, нали? — произнесе Ивриан с широко отворени очи и устни, изкривени в гримаса на отвращение. — Винаги съм мислела, че Мишко е най-напред благородник и едва след това крадец. Краденето е нищо. Баща ми живееше благодарение на жестоки кражби от богатите търговци и съседи, не така могъщи като него, но независимо от това си оставаше аристократ. О, вие и двамата сте страхливци! Бездушни страхливци! — завърши тя с пламтящ поглед на студено презрение, отправени първо към Мишелов, после и към Фафърд.
Последният повече не можеше да издържа. Той скочи на крака с почервеняло лице и свити юмруци, без да осъзнава силата, с която стиска празната си халба, и без да чува заплашителния стон, с който подът се огъва под неочакваното му движение.
— Аз не съм страхливец! — извика той. — Аз ще се опълча срещу Дома на крадците, ще ти донеса главата на Кровас и ще я хвърля окървавена в краката на Влана. Кълна се, нека ми е свидетел Кос, Бога на съдбата, в почернелите кости на баща ми Налфрон и в меча му. Сивия жезъл, който е сега на кръста ми! — той потупа по лявото бедро, не намери там нищо друго, освен туниката си, и трябваше да се задоволи просто да посочи с трепереща ръка колана и окачения на него в ножница меч, който лежеше върху грижливо сгънатия му халат. След това стана, допълни халбата си, разливайки вино по пода, и я пресуши.
Сивия Мишелов започна да се смее с висок мелодичен кикот. Всички го изгледаха недоумяващо. Той скочи с танцова стъпка до Фафърд и широко ухилен запита:
— А защо пък не? Кой казва, че го е страх от гилдията? Кой би се обезпокоил от перспективата за тази смешно лека задача, след като знаем, че всички те, даже Кровас и управляващата му клика, са духовни пигмеи, ако говорим за техните умения, сравнени с мен или Фафърд тук? Току-що ми хрумна един удивително прост и напълно безотказен план за влизане в Дома на крадците и дори във всяко помещение там. Фафърд и аз ще го приложим незабавно. С мен ли си, северняко?
— Разбира се, че съм — отговори Фафърд с дрезгав глас, питайки се междувременно каква точно лудост бе обладала дребосъка.
— Дайте ми само няколко мига, за да събера това, което ще ни трябва, и потегляме! — извика Мишелов. Той дръпна от една полица една здрава торба, отвори я, втурна се из стаята и започна да нахвърля в нея въжета, навити на ролки бинтове, разни парцали, буркани с различни мазила, микстури и какво ли още не.
— Но вие не можете да отидете тази нощ — протестира Ивриан с неуверен глас, пребледняла изведнъж, — вие и двамата не сте в състояние.
— И двамата сте пияни — отсече Влана остро. — Пияни до оглупяване… и така няма да постигнете нищо в Дома на крадците, освен собствената си смърт, Фафърд, къде е твоята лишена от емоции логика, с която убиваше могъщите си съперници и с която ме спечели в Студената провинция по ония омагьосани места из Каньона на троловете? Събуди я! И се опитай да внушиш малко от нея на мръдналия си сив приятел.
— О, не — каза й Фафърд, докато пристягаше колана с меча си. — Ти искаше главата на Кровас в локва кръв в краката си и точно това ще получиш независимо дали ти харесва, или не!
— По-леко, Фафърд — прекъсна го Мишелов, който неочаквано бе спрял, пристягайки с връв торбата. — И ти по-леко, лейди Влана и моя скъпа принцесо! Тази нощ възнамерявам да направим само една разузнавателна експедиция. Без поемане на рискове, а само събиране на информация, която ще ни бъде необходима, за да планираме смъртоносния си удар за утре или вдругиден. Така че никакво сечене на глави тази нощ, Фафърд, чуваш ли ме? Каквото и да се случи, без шум. И сложи си халата с качулката.
Фафърд сви рамене, кимна и се подчини.