Заклинанието стигна до кулминацията си и изведнъж прекъсна, сякаш след последен силен удар барабанистът е сложил ръката си върху повърхността на своя инструмент. С ярко светване и глуха експлозия в ретортата се пръснаха искри, кристалната й повърхност стана матово бяла, но не се пукна. Капакът леко се надигна, задържа се и хлопна обратно. Две черни примки се появиха сред пръстените в резервоара и изведнъж се стегнаха в два големи черни възела.
Магьосникът се ухили, пусна края на пергамента, който се нави върху останалата част, и премести поглед от резервоара към своя помощник, който цвъркаше и подскачаше възбудено.
— Тишина, Сливикин! Сега идва твоят час да преследваш, да се помъчиш и да се изпотиш — извика магьосникът, говорейки на някаква пародия на ланхмарски, но толкова бързо и с такъв писклив глас, че Фафърд и Мишелов с труд го разбираха. И двамата обаче осъзнаха, че са били напълно заблудени относно самоличността на Сливикин. В момента на провала на мисията им дебелият крадец се бе обърнал за помощ не към партньора си, а към отвратителния помощник на магьосника.
— Да, господарю — изписука не по-ясно Сливикин в отговор, коригирайки в този момент мнението на Мишелов за говорещите животни, и продължи със същата интонация: — Слушам те покорно, Христомило.
Сега те вече знаеха и името на магьосника. Христомило разпореди с глас, който сякаш бичуваше:
— Залавяй се със задачата! Искам да събереш достатъчно пируващи! Искам телата да бъдат смъкнати до скелет, така че да се скрият следите на магическия смог и да изчезнат всички улики за смърт от задушаване. Не забравяй плячката! Готов ли си за мисията? Тръгвай!
Сливикин, който след всяка отдадена заповед кимаше с глава, сякаш продължаваше да подскача, изписка:
— Ще бъде изпълнено! — и като някаква сива светкавица направи дълъг скок от масата и надолу в черната дупка на пода.
Христомило потри подобните си на копита ръце по маниера на Сливикин и извика злорадо:
— Това, което Слевиас загуби, магията ми ще върне обратно!
Фафърд и Мишелов дръпнаха глави отчасти поради мисълта, че след като е свършил със заклинанието и не е необходимо да обръща повече внимание на дестилатора и на своя помощник Христомило ще вдигне глава и ще ги види, отчасти поради отвращение от онова, което бяха видели и чули, и накрая поради малко безполезно съжаление към Слевиас, който и да беше той, и към другите неизвестни жертви на заклинанието на магьосника — бедни нещастници, които без съмнение вече са мъртви и предстои костите им да бъдат оглозгани.
Фафърд със сила отне зелената бутилка от Мишелов и почти задавяйки се от мириса на изгнили цветя, отпи голяма, пареща глътка. Мишелов не можа да се насили за същото, но се възползва, за да вдъхне с наслаждение от спиртните па̀ри.
В този момент той съзря зад Фафърд, на прага на стаята с картата, богато облечен мъж, въоръжен с кама със златна дръжка, поставена в ножница, обсипана със скъпоценни камъни. Лицето с хлътнали очи беше предварително състарено от бръчки, дължащи се на упражняване на власт, нагърбване с отговорност, преумора, и беше обрамчено от добре подстригана черна коса и брада. Усмихнат, той им направи жест да се приближат.
И двамата се досетиха, че това е Кровас, началникът на гилдията. За пореден път Фафърд се удиви, докато подскачаше към Кровас, колко точно го насочваше към целта му тази нощ Кос или може би самата съдба. Мишелов, по-нащрек и по-недоверчив, си спомни, че им беше наредено от стражата при вратата да докладват пред Кровас, така че цялата ситуация, макар и възникнала не точно по неговия план, все още не започваше да се развива към катастрофа.
Но дори недоверчивостта му, както и първичните инстинкти на Фафърд не можеха да ги предупредят за опасността, която ги очакваше, когато последваха Кровас в стаята с картата.
Едва пристъпили две крачки в нея, и двамата бяха сграбчени за раменете и заплашени с тояги от по двойка бандити, въоръжени допълнително с ножове в пояса.
Те прецениха, че е по-разумно да не оказват съпротива, прилагайки по изключение принципа на Мишелов, че пияните са страшно предпазливи.
— Всичко е под контрол, господарю — докладва отсечено единият от бандитите.
Кровас извъртя високия стол край масата и седна на него, оглеждайки пленниците със студен изучаващ поглед.