— Какво е довело двама вонящи пияни просяци от гилдията в забранените за други покои на господарите? — попита той тихо.
Мишелов усети как пот на облекчение избива по челото му. Дегизировката, която така умело бе измислил, още работеше, заблуждавайки даже шефа им, който обаче не пропусна да забележи, че Фафърд е пийнал. Възприемайки отново маниерите на слепец, той отговори с треперещ глас:
— Изпратени бяхме тук от стражата при вратата, за да ти докладваме лично, велики Кровас, защото нощният дежурен на просяците бил излязъл, за да задоволи нуждите на сексуалната хигиена. Тази вечер урожаят ни е богат! — той бръкна в кесията, игнорирайки пристягането около рамената си, и извади златната монета, дадена му от сантименталната куртизанка, и я показа на разтрепераната си длан.
— Спести ми неопитните си преструвки — остро отвърна Кровас. — Не съм ти онзи, от когото ще получиш милостиня. И махни този парцал от очите си.
Мишелов се подчини и отново се опита да застане мирно, поне доколкото му позволяваше хватката, в която бе заловен, като се насилваше да се усмихне безгрижно, защото усети, че увереността му се изпарява. Явно беше, че не играе ролята си чак толкова брилянтно, колкото му се струваше.
Кровас се наклони напред и каза успокояващо, но проницателно:
— Дори и да са ви наредили така, макар това да е напълно нередно, и за тази си глупост дежурният на входа ще заплати, защо шпионирахте в другата стая, когато ви видях?
— Ние видяхме смели крадци да изскачат от нея — отговори Мишелов смирено. — И понеже се страхувахме да не би някаква голяма опасност да застрашава гилдията, аз и моят приятел решихме да се заинтересуваме, готови да я ликвидираме.
— Но онова, което видяхме и чухме, само ни озадачи, велики магистре — допълни Фафърд доста гладко.
— Не попитах тебе, пияницо. Ще отговаряш само когато се обърна към тебе — сряза го Кровас. После отново се обърна към Мишелов: — Ти май мислиш прекалено много и си твърде арогантен за ранга си.
Моментално Мишелов прецени, че вместо мекушаво да се свие, ситуацията изисква да прояви още наглост:
— Такъв съм, сър — каза той доволно. — Аз например разполагам с план, с помощта на който ти и гилдията можете да увеличите властта и богатството си само за три месеца с толкова, с колкото предшествениците ви не биха могли и за три хилядолетия.
Лицето на Кровас потъмня.
— Момче! — извика той. Иззад завесите на скрита врата се показа младеж с мургавото лице на клешит, облечено в черна набедрена препаска, и коленичи пред Кровас, а той заповяда: — Извикай първо магьосника ми, а после крадците Слевиас и Фисиф.
Тъмноликият младеж изчезна по коридора.
Кровас, с лице, което си възвръщаше нормалния цвят, се облегна във величествения си стол, леко отпусна ръце на облегалките му и усмихнато нареди на Мишелов:
— Е, хайде, говори. Разкажи ни за страшния си план.
Насилвайки се да осмисли изненадващата новина, че Слевиас не е жертва, а крадец и не е убит от магия, и е жив, при това наблизо — но защо Кровас прати за него точно в този момент? — Мишелов отметна назад глава и с леко презрителна извивка на устните си започна:
— Може и да ми се присмеете, Велики магистре, но ще се осмеля да предскажа, че след малко ще се опитвате съвсем сериозно да чуете и най-незначителната ми дума. Също като светкавица съобразителността може да удари навсякъде, а дори и най-достойните в Ланхмар са за нещастие слепи за неща, които са очевидни за нас, родените извън този град. Моят план се свежда до следната проста идея: нека Гилдията на крадците под желязното ти ръководство да завземе върховната власт в града Ланхмар, после в земите на Ланхмар и накрая в целия Ниуон, а после кой би могъл да каже кои известни царства ще се преклонят пред волята ти!
Мишелов бе отгатнал истината поне в едно отношение — Кровас вече не се усмихваше. Той седеше леко наклонен напред и лицето му отново потъмняваше, но още беше твърде рано, за да каже дали от гняв, или от интерес.
Мишелов продължи:
— Вече столетия гилдията притежава необходимата сила и интелигентност, за да извърши държавен преврат с абсолютна сигурност в успеха, и днес продължава да няма никакво съмнение за провал. Властта на крадците над останалите хора може да се разглежда като нещо напълно естествено. Самата природа просто го изисква. Не е необходимо да се ликвидира старият Карстак Овартаморт — той просто трябва да бъде притиснат, подчинен и така ще се управлява чрез него. Вече разполагаш с платени информатори във всеки дом на благородници или богаташи. Позицията ти е по-добра от Краля на кралете. Имаш наемническа войска, която е постоянно мобилизирана, в случай че ти потрябва, и това е Братството на убийците. Ние — просяците от гилдията, ти осигуряваме ресурсите. О, велики Кровас, за всички е ясно, че кражбата властва над Ниуон, не — над Вселената, не, повече — над самите богове! И всички признават този факт, като роптаят единствено против лицемерието на настоящето — преструвката, че нещата стоят иначе. О, изпълни справедливата им мечта, велики Кровас! Направи нещата открити, честни и видими от всеки: крадците да властват не само на думи, а и в действителност.