Външно равнодушен към тази реакция при появата му, Христомило се усмихна с тънките си устни, спря в близост със стола на Кровас и наклони закачуленото си лице на гризач в някакво подобие на поклон.
Кровас вдигна длан към Мишелов, за да спре речта му. След това облиза устни и остро, но неспокойно попита Христомило:
— Познаваш ли тези двамата?
Христомило кимна уверено:
— Преди малко те скришом ме наблюдаваха — каза той, — докато се занимавах с онова, за което говорихме. Щях да ги изгоня и да съобщя за тях, но това щеше да попречи на магията и да наруши синхрона ми с работата на дестилатора. Единият е северняк, а чертите на другия издават, че идва от юг — най-вероятно Товилийс или по-близо. И двамата са по-млади, отколкото изглеждат в момента. Смятам, че са волнонаемни бойци, от онези, които Братството привлича, когато трябва да се справи с по-голям експорт или охрана. Неумело дегизирани в момента като просяци, разбира се.
Фафърд се прозя, а Мишелов опита със съжалително поклащане на глава да създаде впечатлението, че всичко това са само предположения.
— Това е всичко, което мога да ти кажа, без да знам какво има в главите им — завърши Христомило. — Да донеса ли моите лампи и огледала?
— Не още — Кровас се обърна и заби пръст към Мишелов. — Откъде знаеш за нещата, които плещеше, допреди малко? Тайни седморки и така нататък. Искам директен отговор и никакви усуквания.
Мишелов отговори съвсем плавно:
— На улицата на Сводниците живее нова куртизанка, казва се Тиария — висока, красива и леко прегърбена, което доставя голямо удоволствие на много от клиентите й. Сега тази Тиария ме обича, защото обезобразените ми очи пасват на извития й гръбнак или може би защото малко ми съчувства за слепотата — тя вярва в ролята ми! — младостта ми, а може и поради някакъв странен сърбеж, като онзи, който посетителите й изпитват, който тази комбинация събужда в плътта й. Та един от нейните патрони, новодошъл търговец от Клелг Нар — името му е Морф — беше впечатлен от моята интелигентност, сила и смелост, както и от същите качества у приятеля ми тук. Морф дълго ни изучава, докато накрая ни попита дали не мразим Гилдията на крадците за това, че държи под контрол Гилдията на просяците. Съзирайки в този му ход възможност да извършим услуга на нашата гилдия, ние влязохме в ролята и ето че преди седмица той ни вербува в състава на групичката от трима, която да изпълнява перфектни задачи по конспирацията на Седморката.
— И вие възнамерявахте да направите всичко това сами? — осведоми се Кровас с леден глас, намествайки се по-изправен на стола, като се хвана здраво за облегалките.
— О, не — отсече Мишелов невинно. — Ние съобщавахме за всяко наше действие на дневния дежурен за просяците и той го одобряваше, напътствайки ни да шпионираме по най-добрия начин и да събираме и най-незначителните факти и слухове, отнасящи се до конспирацията на Седемте.
— А на мене не ми е казал дори и дума! — избухна Кровас. — Ако това е истина, ще получа главата на Бант. Но вие лъжете, нали?
Докато Мишелов се опитваше да се засегне, обмисляйки енергично възражение, един представителен мъж, накуцвайки, мина покрай вратата, помагайки си с позлатен жезъл. Той пристъпваше тихо и величествено.
Кровас обаче го видя.
— Може ли! — извика той остро.
Накуцващият мъж спря, обърна се и величествено мина през вратата. Кровас насочи пръст към Мишелов, а после и към Фафърд.
— Познаваш ли тези двамата, Флим?
Нощният дежурен, без да бърза, ги огледа, а след това поклати обвитата си в златотъкан тюрбан глава:
— Никога не съм ги виждал по-рано. Какви са те? Просяци?
— Но Флим не ни познава — обясни Мишелов с отчаяние в гласа, усещайки как всичко около него и Фафърд се руши. — Нашите контакти бяха единствено с Бант.
Флим тихо поясни:
— Бант е на легло от блатна треска вече десет дни. Междувременно аз бях както дневен, така и нощен дежурен.
В този момент Слевиас и Фисиф забързано влязоха и застанаха зад Флим. Високият крадец имаше на бузата си синкав оток. Главата на дебелия бе бинтована над неспокойно стрелкащите му се очи. Той бързо посочи Фафърд и Мишелов и извика: