Великият политик, господин Памукчиев, мисли сто години напред. Посредственият — ден за ден. И това е разликата между политиците.
Русия през 1925 година не се интересуваше кой е начело на властта — Цанков ли, Вълков ли, Ляпчев ли. Тя гледаше голямото, гледаше България.
И като видях тук, в София, Червената армия през септември, аз си рекох: „Този дърт грузинец пак успя. Каквото бе намислил — то стана.“ И ми дойде на ума за 1925 година.
И понеже говорихме одеве за Стамболов, той я караше „ден да мине“. Не бе дълбок политик. Не мислеше за векове.
Висшата политика, господин Памукчиев, е била чужда и на Цар Освободителя. Връщам се на тази тема — за Аляска. Ако той не бе продал Аляска, Русия щеше да има още по-голяма сила и тяжест. Този император се оказа добър за нас, българите, но вреден за Русия. Той изпусна питомното в Аляска, да гони дивото в Турция. Е, вярно, победи Турция, но на зелената маса изгуби три четвърти от завоюваното.
Спечели само Бесарабия. Но пък се скара с Румъния. А румънците не забравиха това. И през 1919 година взеха Бесарабия, но и те не я харесаха. През 1940 година Русия си възвърна Бесарабия. Ние си взехме Южна Добруджа и в София взеха да идват руски книги и вестник „Известия“. Аз се абонирах за него. Четях го внимателно. И разбрах, че тази империя е страшна въпреки кусурите си.
— Къде виждате кусурите й, господин Буров?
(Мисли дълго).
— Аз не вярвам в колективизма, нито пък в съзнанието на човека при общата работа. Има индивидуална работа. Има лична сметка. Личен интерес. Ето, аз така разбирам нещата. Човек има една глава — да мисли, една уста — да яде. Човек е създаден да бъде сам, сам господар на нивата си, на труда си. Сам. А вие, комунистите, вярвате в общото, в колективизма. Аз не вярвам. И го намирам за противоестествено. Човек живее за себе си, а не за другите.
— Така мислите Вие, господин Буров, защото така ви изнася на вас и така са ви възпитавали пет милиона години. Човек се превива, Вие сам го казвате, и се превъзпитава.
— Казах, че се превъзпитава за дребното — да яде, да спи, да не хърка, да не пърди на обществено място като кон, а да се държи прилично. Но никой не го възпитава как да прави оназ работа, как да си пробива път в живота. Това с възпитание не става. То е в природата на човека. Той с него се ражда, както вълка — да яде месо, а агнето — да пасе трева.
— Хората се превъзпитават, господин Буров.
— Глупости. Празна вяра на празни хора. Хората не се променят. Не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите. Аз не мога да приема, че ще успеете да превъзпитате човека в колективизъм. Не. Човек търси помощ от другите когато е хилав, слаб или болен. Иначе всеки сам си работи. Зависи как работи. Аз в моята банка, плащах на чиновниците си тройно по-високи заплати отколкото те биха получили в Българската народна банка, а те ми даваха петорно повече работа от държавните чиновници. Аз подбирах моите чиновници от Свищовската търговска гимназия и от Свободния университет. Аз знам да подбирам хората си. И не греша.
Ако вие, комунистите, не промените психиката на хората, вие сте загубени.
— Как може да стане това според Вас?
— Ваша си грижа. Ваша си работа. Когато бях в банката си, аз знаех какво трябва да се направи. И го правех. Отивах през юни месец в Свищов. Отсядах у приятели или у директора на Свищовската търговска гимназия. И го питах: „Кажете ми кои са най-честните, най-работливите и най-способните момчета — абитуриенти?“ Той ми ги посочваше. Аз пак му повтарях: „Но искам най-честните, най-способните, най-трудолюбивите. Хора с размах, от добри семейства.“
Защото семейството е велика сила при възпитанието на човека.
Той ми даваше имената им. Аз ги вземах и давах списъка им на моите агенти от банковото разузнаване. Да отидат по родните им места и да ги проучат до дъно, до корен. Те се връщаха и ми даваха докладите си.
Прочитах ги и казвах: „Този, този и този да се вземат в банката, с тройна заплата, а този, този и този да се пратят да следват в Полицейската школа в Германия, Италия, Франция или Англия“. Те също ми трябваха.
Ватикана, господин Памукчиев, е имала и има два свои университета, под различни фирми и имена. В единия от тях, крехки и набожни момчета четат и пеят „Осанна вишни“, а в другия се учат да стрелят, да убиват, като разузнавачи на католическите банки в света. Ватикана има най-много банки в света. Това да го знаете от мен. Най-много. Повече от Щатските банки взети заедно. Но понеже в света никой не казва тази банка е католическа, тази протестантска, тази арабска, персийска, а се казва банка, всичко се забулва в тайна.