Та, кажете ми, господин Памукчиев, щях ли да работя аз така, да ходя в Свищов да ме ядат дървениците, ако нямах личен интерес. Ако не работех за себе си.
— Ние ще превъзпитаме хората!
— Глупости.
— Защо да са глупости?
— Защото е глупост да се мисли, че човек се превъзпитава, когато го няма в него вътре хубавото, ценното качество на трудолюбеца.
— Ще го създадем…
— Още една глупост.
— Ще впрегнем училищата… Университета.
— Трета висша глупост. Човек се създава в семейството.
— И в училището.
— Четвърта глупост, господин Памукчиев. Не говорете повече. Падате ми в очите. Вие досега не спорехте с мене, сега започвате да дрънкате глупости. Защо?
— Защото не вярвате във възпитанието.
— Вярвам, но възпитанието започва в семейството. Детето на пияницата гледа вкъщи ужаси — бой, плач, кавги, упреци, баща му повръща в леглото… И то се отвращава. Така бащата възпитава детето си 99 на сто да не пие. Да се отвращава от алкохола.
Но когато крехкото детенце, това нежно мило създание, вижда на масата хубавата, ухилена бутилчица с ликьор и близне от него, то се усмихва. Той му се услажда. И посяга втори път. Майчето му, милото му майче, през това време си шета из кухнята и пее романси „О, върни се, върни“. Друса заобленото дупе, друса белите цици и се заплесва с мъжа си или с любовника си. През това време, казвам, детенцето посяга трети път към ликьора. И пак сръбва… Харесва му още повече. И в съзнанието на това крехко дете, господин Памукчиев, завинаги остава вкуса на ликьора.
Ето, ето коренът на злото. Ето откъде идват пиячите. От семейството. Ако в семейството няма ликьор, няма вино, няма ракия, детето няма да има тези усещания.
И ако то се възпитава правилно — както в Итън колеж в Англия, няма да стане пияница.
— Но Цезар е пил… Цар Борис е пил… Чърчил и сега пие. И то много…
— Аз не казвам, че Чърчил не пие. Пие. Защото майка му е била курветината на Лондон, баща му — мултимилионерът на Грейд Британик си е гледал милионите, а него са го възпитавали слугините. Това е Чърчил.
Но Петко Каравелов не пиеше, знам това. Иван Евстатиев Гешов не пиеше, знам това. Първият умря през 1903, а вторият — през 1924 година. Те не слагаха капка. Аз съм бил в домовете им.
Преди Балканската война отидохме в Копривщица. Там беше и Димчо Дебелянов, поетът. Хубав човек беше. Добра, нежна душа. И сега плача за него. Велик българин е той. Сам отиде на фронта и загина. А беше тук чиновник. Можеше да остане, като Димчо Казасов, и да си живурка. Не, отиде на фронта. Димчо Казасчето се престори на болен от туберкулоза и остана в София. Даже го пратиха в Швейцария да се лекува, а Димчо замина за фронта доброволец…
Та, казвам, отидохме в Копривщица и там видях майката на Бенковски. Седнала пред къщата си, седи и мисли нещо. Ние, млади хора, се приближихме до нея със свалени шапки. Тя се почуди. Иван Евстатиев Гешов ни водеше. Той падна на колене, взе ръката ши я целуна. После видях сълзи в очите му. Заплаках и аз… Заплакахме всички. Защото тази жена бе родила един от най-великите синове на България.
Тя и майката на Ботев, майката на Левски, майката на Хаджи Димитър, майката на Стефан Караджа.
Ето, тази българка бе възпитала своя син. И той умря за България. Но не е кусвал капка алкохол… Така е, господин Памукчиев. В семейството си тази жена не е държала алкохол. И създава един велик герой…
Къде се учат, господин Памукчиев, момчетата да пушат? В кенефите на гимназиите. Срам. Позор. Утрешният премиер, президент или директор на банка пропушва в кенефа, при говната (плюе), и искате, господин Памукчиев, да ми кажете, че училището възпитава.
Възпитава, когато учителите и директорът не пушат. Пуши ли един от тях — край. Възпитанието пропада.
Човек се възпитава от лични примери — на майката, на бащата, на дядото, на бабата, а след това на учителя. Кой учител днес не пуши? Единици.
Аз, когато подбирах моите чиновници от Свищовската търговска гимназия, ги подбирах да не пият, да не пушат. Курвари могат да бъдат, но не пияници и пушачи.
Защото един пушач през работното си време, за осем часа, изпушва по 20 цигари. Всяка цигара се пуши за десет минути. Това са двеста минути или три часа и половина. Нека изпуши десет цигари. Това са сто минути — час и половина. Боже мой. Че за час и половина добрият чиновник ще отхвърли работа за милиони…