— Но ти си побъркан — казах. — Прибави към тези тридесет на сто Червената армия, сто на сто момчета на Мустакатия и ще разбереш, че ти си за мустака. Язък за сивите ти мустаци, глупако.
Той се докачи. Бе много чувствителен на тема „мустаци“. Стана и си отиде. Дойде Гичев. Това животно бе живо копие на Муравиев — нахално, брутално, нагло и хитро. Селско копеле. Селски хитрец. Селски глупак, но с мания за величие. Земеделските лидери, господин Памукчиев, до един са маниаци, глупаци и животни, като изключим само трима души. Първо — Стамболийски, второ — Александър Димитров и трето — Цанко Бакалов — Церковски. Драгиев, Забунов — това бяха селски даскали, превърнати в лидери. Прости хорица.
— Говорят, че той е бил много умен и честен човек, от село…
— Бил е честен, когато е бил в мъдете на баща си и в утробата на майка си. Той е мошеник, само че на едро. През 1931–1934 година бе министър на земеделието и на държавните имоти — едно тлъсто дробче, а не постно. Повика баджанака си Вергил Димов и го направи министър. Двама баджанаци в един кабинет — такова чудо в България не бе ставало. Синове и бащи, да, случвали са се, но не в един кабинет. А той — Гичев, в кабинета на Блока през 1933–1934 година управляваше заедно с баджанака си. Говеда. Животни. Свине. Те се погавриха с властта и с България. На кого е позволено да врежда близките си във властта, в кабинета. Моят баща, който бе мъдър човек, бе против това да се дава каквато и да е служба на роднина в ръководеното от тебе министерство. Той искаше да се уволнят всички роднини в министерствата, където управлява техен министър — роднина. Да няма роднинство, да няма привилегии за този и онзи. А Гичев домъкна Вергил Димов от село Светлен, Поповско, и го направи министър. Той го довлече и на 2 септември 1944 година, като му даде не едно, а две министерства — министерството на вътрешните работи и народното здраве и министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните. Две министерства, защото не се намери министър на железниците.
Аз обичам мъдрите хора, като Александър Димитров, като Цанко Бакалов-Церковски. Александър Димитров е бежанец-македонец. Той се бе заселил в село Горна Козница, Радомирско, и там го убиха. Тръгнал да носи един каиш за селската мелница, и по пътя агентът от охраната му го застрелва. На гара Канджулица става това. Дядо Цанко остана мъдрецът на БЗНС, но сам, съвсем сам…
Когато съставихме кабинета през 1926 година, аз пръв поставих въпроса, още първия ден, дядо Цанко да бъде освободен от затвора и да му се възвърне пенсията на министър.
Ляпчев като зина:
— Наско, без такава политика към дружбашите.
Всички министри, без Цвятко Бобошевски, ревнаха:
— Буров, без тази хитра и коварна политика против Сговора. Той ще умре там, в затвора — за назидание.
Това ме вбеси.
Хванаха ме дяволите — избухнах. Казах:
— Какво искате вие, бе? Какво зинахте срещу мене? Вие профани ли сте, като професор Цанков, да не разбирате, че излишната жертва, глупавата приумица на един профан и премиер като Цанков направи безброй герои — мъченици, безброй кумири за младежта, за БЗНС, за БКП, за народа, за селото. Вие, като поздравихте убийците на Стамболийски, не знаехте, че поздравявате гробокопачите на Сговора. Стамболийски става знаме, става герой, става мъченик, става светец. И децата ще слушат легенди за него. Не създавайте втори светец от дядо Цанко. Той е добър човек и аз гарантирам за него. Той не е по заговорите. Той е по чистата, честна и открита борба. Той ще застане срещу нас и ще поведе БЗНС.
Той ще ни бъде добър партньор. Защото е честен. Ние имаме нужда от умни и честни партньори, а не от чучела като Коста Томов, като Марко Турлаков, като Юртов, като Боян Смилов… Ние не щем глупави съперници. На нас ни трябват умни съперници — да са достойни, на висота, та да се стремим да ги надминем, да ги изпреварим. Калпавият противник не е противник. Той е отрепка. С калпавия борец никой не излиза на ринга да се бори. Народът иска равностойни борци като Никола Петров от Горна Оряховица — атлети, шампиони с име… Кой от вас е против излизането на дядо Цанко?