И тогава идва на власт вторият по ред президент Адамс… Разнищват го, разпердушинват го и той казва: „Господа, ако продължавате така, вие няма да намерите човек за президент. Ние всички сме търговци. А търговията и банкерството значат удари, сделки, умение да се лавира, да се търгува. Търговията е узаконена кражба. Какъв праведник мога да бъда аз…?“ „Щом си го признаваш, щом не го криеш, щом го казваш открито, значи ти си умен и честен човек — отговаря комисията, която го разследва — и ние ще те подкрепим. Ще те предложим за президент.“ И го предлагат. Георг Вашингтон обаче въвежда една много умно замислена и опасна за нашите условия в България система на изборите. Там, примерно в щата Пенсилвания, Калифорния, навред, един избирател със своя глас може да вкара в парламента депутат и от неговия глас да зависи избирането на самия президент.
— Как става това?
— По много умно измислен начин. Примерно в щата Пенсилвания се избират 50 депутата за Конгреса, а сега има 1 милион и 1 избиратели. Ако демократите получат 500 000 гласа, а републиканците 500 001 гласа, републиканците вземат и петдесетте мандата в Конгреса. Така е и в изборите за президент… Който има един глас повече — той става президент. Това е нагласено така, за да знае избирателят, че гласът му има тяжест, че той е избрал президента.
— А в България не може ли да се приложи тази система?
— Можело е някога, но вече не може.
— Защо?
— Защото в южните страни, където има много безделници и гладни, където всеки се смята за по-умен от другите, всеки иска да става депутат. И продава къща, жена, деца, залага всичко, печата афиши, свиква събрания, агитира и иска да влезе в парламента. Няма страна в света, където борбата за партии, за власт, за депутатство да е така болезнено остра, както в Гърция и в България. Това са двете страни на света, където пропорционално на населението се подават най-много кандидатури за депутати.
— Но това е хубаво.
— Не е хубаво.
— Защо да не е?
— Защото се хабят сили и времето на хората. Всеки български избирател трябва да ходи на събрания, да слуша, да мисли, да решава, да избира. Българинът не е богат. България не е Америка, нито Англия, да има колонии. Той, българинът, разчита, както неведнъж съм ти казвал, господин Памукчиев, само на своите голи ръце, на нищо друго. Той трябва да работи. А изборите, забележи това, правителствата ги насочват по някаква хитро скроена игра, в най-усиленото работно време — или през пролетта, или през есента. Ние, сговористите, през 1931 година също не направихме изключение. Насрочихме ги за 21 юни 1931 година, в най-усилената полска работа — когато селянинът ходи да коси, да жъне, да копае, да оре, да полива зеленчуци и хич не му е до избори. Тогава именно стават най-големите шашми. Ако изборът е зиме, ако е тихо, спокойно време, селянинът ще помисли и ще избере по-учения, по-умния, а не профанерията. Депутатите в България са били винаги резерв на профанерията и авангард на лакомията. Винаги съм се възмущавал от това, защото българинът и България не заслужават тази участ. Вие, например, господин Памукчиев, във вашата Севлиевска околия на два пъти избрахте един хитрец, един профан, наречен Косю Анев от Сухиндол. Демагог, дявол, сладкодумец и мазник… Избрахте и Дочо Христов. Как така стана, че именно тези двама хитреци се избраха при вашите балканджии? Не е ли това гаранция, че само демагозите успяват в този живот и в парламентарната битка.
— Вие сте създали тези основи и тези изборни закони…
— Не аз. Създава ги Търновската конституция. Тя иска да има свобода на изборите. И всеки има право да се избира и да избира. Кьораво и сакато, куцо и недъгаво — всичко може да се кандидатира, господин Памукчиев, всичко. А това не бива да е така.