— А как?
— Нужен е имуществен ценз. Нужно е образование — простият народ се лъже по демагозите. Той вярва на ораторите.
— Дава вид, че им вярва, господин Буров. Българинът, както казахте Вие, не вярва на никого.
— Е, не може всичко да се сложи под един знаменател. Не, не съм съгласен. Вярва българинът, вярва и се надява. Аз, като видях, че се избраха в парламента, през 1940 година, Дени Костов, Никола Захариев, Тодор Кожухаров, Тодор Поляков от Пловдив, разбрах, че наистина ораторите-демагози са изплували и винаги ще изплуват напред. Вие, комунистите, сте имали само трима добри оратори — Георги Кирков, Митьо Станев и Тодор Поляков. Други не сте имали.
— Лазар Станев.
— Той е посредствен оратор. Вие сте бедни на оратори. Като изключим Георги Кирков, нямате човек, който да произнесе една голяма реч, с мисли и идеи. Какво е ораторското изкуство? Супа, тлъста джолан чорба, в която плуват едри и дребни мръвки. Чорба, която те засища и храни… Но обезателно в нея трябва да има и големи мръвки, големи идеи. Трябва и хрян, трябва и чесън, трябва и оцет. А това са хуморът, вицовете, закачките, цинизмите дори. Георги Йорданов — земеделеца псуваше от сцената противниците си и печелеше публиката, защото българинът и сърбинът, ако не тегли една майна пред народа, ако не „го отцепи“, той не смята, че е казал нещо. Псувнята е привилегия на славянина. Българинът не прави изключение — нали е 99 на сто славянин. Ще си направи удоволствието при жената, ще се засмее и ще си отиде. Така е и в парламента. Изберат едного за депутат — а и той е славянин — „натегли“ избирателите, позасмее се, получи си дневните, натрупа парици и пито-платено. Не плаща нищо. А във Франция не е така — там всяко удоволствие се заплаща. Вече говорихме за това, за характера на французина. Едисон казва: „Ако ти се усмихнат — усмихни се и ти, ако те поздравят — поздрави и ти. Хората се ценят по това колко са възпитани.“
Възпитанието на българина би трябвало да започне, господин Памукчиев, от люлката. Детенцето трябва да знае, че то дължи на майка си всичко. Бащата не е толкова важен. Майката е светиня. Майката е мъченица. Затова аз цял живот съм се борил да се дадат равни права на жените — не само да избират, но и те да бъдат избирани. Този въпрос се разреши отчасти при изборите през 1938 година, но частично.
— Какво значи „частично“?
— Цар Борис разреши да гласуват и жените, но само омъжените жени и тези, които имат деца. Бездетните — не. Старите моми — не.
— Защо?
— Не знам. Сигурно сестра му Евдокия му е подшушнала нещо. Нали бе стара мома и го командуваше. Не съм напълно сигурен, но знам, че това бе мнение и на самия Георги Кьосеиванов. И те, двамата с царя, решиха тогава да бъде намалено числото на депутатите от 243 на 160 души.
— Защо така?
— За икономии. На малка България и те са й много.
— А по-рано защо не са ги премахнали?
— Защото държавата не е пестила пари за избори и не е цепила косъма. През 1938 година държавата закъса, здравата закъса. Започна да се въоръжава. Накупи оръжие от Германия, а немецът иска и пари и стока по клиринга. Той не признава отсрочки, полици — иска пари, иска грозде, иска вино, иска жито, иска месо. Иска кожи. Иска вълна… И откъде да избие държавата чивия, изби от данъци — увеличи почти двойно данъците и намали депутатските кресла. Така 160 депутати се избраха и десетина бяха изгонени, та останаха 150 души. А те гласуваха един извънреден бюджет от 4 милиарда и 250 милиона лева за въоръжение. На гол тумбак чифте пищови. Нямала си баба белица — купила си козица. Ние, българите, като започнем да се въоръжаваме и след година-две войната започва. Така направихме през 1910 година и през 1912 войната започна. После, през 1913 година постъпихме пак така и през 1914 година войната, световната война започна. Просто проклятие. Затова според мене на България със закон трябва да й се забрани да се въоръжава. Ние имаме лека ръка на въоръженията — въоръжим ли се и войната е готова.
— Господин Буров, това са игри на словото, каламбури на мисълта… Това не е истина. Нищо не зависи от България за войната.
— Зависи нещичко. Например ние огладихме българския народ през 1938-1939-1940 година, продадохме всичкото жито, вълна и кожи и когато се въведоха купоните, се хванахме за ташките… Нямаше нищо в магазините. Ами сега? Леле, майко. Каква стана тя. Дърпахме си мъдете, обтягахме ги нагоре-надолу, но пръч мляко дава ли, та и те… И това докара Червената армия в България — гладът, нямането, голотията, босотията… Ако не беше това нямане, вие щяхте да драпате за власт, но нямаше кой да ви я даде. България е бедна страна. Тя има само хора за износ — нищо друго. Няма метали. Няма гори. Няма колонии — нищо няма.