След това насочи очи към мене — аз бях на първата редица. Оттогава, господин Памукчиев, имам за правило — никога, никъде да не сядам на първата редица, а най-отзад. И пожар да стане — ще избягам пръв (смее се). Ах, какво преживях аз тогава. Целият салон гледаше към мене. Аз отидох да го почета, а той ме заклейми и ме подложи на страхотен позор и поругание. А следващата година, на 21 юни 1931 година, ние загубихме изборите.
— Колко безработни имаше България тогава?
— Не знам точно, но имаше над двеста — триста хиляди.
— Можеше ли да им се помогне?
— Не. Ние съкращавахме един член на семейството, когато двамата членове — мъж и жена — са на заплата. Единият оставаше без работа. И това ни еба майката — на изборите загубихме с ужасно поражение.
За своите 590 хиляди гласа Народният блок получи 155 мандата, а ние, Сговорът, за своите 417 хиляди гласа — само 72 мандата. ВМРО взе пет мандата, комунистите — 31 мандата.
— Как ги помните, господин Буров?
— Как няма да ги помня. Те ми горят и сега и джигера, и мозъка. Те са тук. Мога да ти ги изброя до един, господин Памукчиев. Земеделците взеха 76 мандата, демократите — 77 мандата и те съставиха правителството. Министър-председател стана Александър Малинов, а Никола Мушанов — министър на вътрешните работи. Той, като министър на вътрешните работи, измете кенефите на властта и стана най-гадната и най-омразната личност в държавата. Запомни го, от мене го запомни, господин Памукчиев, и го подчертай дебело — министрите на външните работи са лицевата, красивата витринна страна на всеки кабинет, а министрите на вътрешните работи — на задния двор, на килера, на кухнята на властта. Всеки министър на външните работи обира каймака на властта, а министърът на вътрешните работи — който винаги е най-умен от всички — обира псувните, обира сметта… Всяка власт поставя за министър на вътрешните работи деен човек, който е способен да движи света, а го оставят да върти метлата и да мие кенефите на властта.
— Защо така?
— Така е прието, така си върви. В 1938 година, цар Борис назначи за министър на вътрешните работи генерал Никола Недев, генерал-лейтенант, командир на Четвърта армия в Плевен, бивш военен аташе в Рим, Атина и Анкара. Той организира изборите през 1939–1940 година (проведоха се, както знаеш, на два тура) и ги спечели. И веднага след това му взеха метлата от ръцете, изпъдиха го от кенефа и го изритаха. На негово място сложиха Петър Габровски, с амбиции — да завладява цял свят. На 6 септември 1944 година избяга в Турция. Хващат го гаджалите на границата, свалят му гащите, теглят му по един рязан „за байряма“, за сефте, за добре дошъл „хош-гелдин“ и го държат при себе си, в граничната си къщичка… Ползуват си го и му се радват. Той иска да се върне в България, да бяга, но те го пазят. Турците го пущат да замине за Цариград, — чух го това в мазето на ареста — ама с пръснат геврек. „Не ставаш и за курва“ — казали му те.
И това като го чух, господин Памукчиев, изтръпнах.
Проклятие, голямо проклятие е за нас, че имаме за учители невежи хора. Българският учител трябва да внушава от пелени, от първо отделение още, че няма по-страшен позор от този, да избягаш от родината си, да се предадеш на варвари… (Мисли дълго). Животът е тежък. Животът е страшен. Човек, подгонен от властта, може да подири подслон дори при дявола и при зверовете, но на човека трябва да му се внуши никога да не напуска родината си. Ние сме малка, бедна държава — народът ни е единственото богатство. Ако него го загубим, кой ще оре, кой ще сее, кой ще храни държавата, армията? Българите на стотици хиляди са заминавали за Америка, за Румъния, за Унгария, на печалба, но са се връщали.