Великите хора също са имали своите велики трагедии, но не са ги показвали на света и не са позволявали на никого да ги потупва приятелски, покровителствено по рамото, както тебе те потупваше този твой поет.
И какъв поет е той, когато аз не го познавам. Какво е написал той? Де му книгите? Де му брилянтите? Всеки поет трябва да има поне една книга, с която да се представи на света, или поне едно стихотворение. Имаше един поет-сатирик Шакле. Написа една поема за цар Фердинанд и нея я знаеше цяла София, цяла България. И се пееше. И се декламираше. Само едно стихотворение написа и умря. Но то остана. То му създаде име.
— Аз познавам един журналист, Михаил Шакле, господин Буров…
— Това е неговият син. Също журналист, като баща си. Да, бащата на Шакле написа само едно стихотворение и то бе чума за Фердинанд. Никой не го е показвал в поетична форма така, както Шакле.
Аз ценя поетите, но големите поети. Малките, не. Те са смет. Те се мотаят из клубовете, дърдорят по кръчмите, дават вид че са нещо, а са нищо.
— Всеки човек е нещо.
— Човек да, но не и поет. Поетът е нещо голямо. Както и банкерът, както политикът. Както банкерът има в касата си злато и сребро, така и поетът има в главата си цели съкровища. Но, големият поет. Аз по принцип, господин Памукчиев, деля хората на големи и на малки. Иначе всички сме равни. И те съветвам, когато поздравяваш хората, докосни шапката си, докосни периферията на бомбето си. Поздрави човека учтиво, с усмивка, а не само с дигане на ръка. Какво се научихте и вие, младите, да дигате ръката като Хитлер и Сталин и да поздравявате така, отвисоко, от трибуната. Някога в София парадът ставаше на площада пред черквата „Свети Александър Невски“. Там на Гергьовден се построяваше аналой, обвиваха го със зеленина и борови клонки, имаше молебен. Ходехме и ние, цивилните, да гледаме. Офицерите на Гергьовден са най-тържествени и най-горди. Това е техният празник. Поздравяват се тържествено, празнично. Спират. Чукат токове. Чукат шпори, звънтят със саби, перчат се, надуват се. Животът е един безкраен парад, господин Памукчиев. Запомни това. Парад на нещо — на сила, на младост, на красота, на успехи, на победи. Който няма поне един парад в живота си, той не е живял. За селянина — парадът му е сватбата. Ожени се, вдигне сватба до небесата. Наема музиканти, наема певци. Когато извеждат невестата от къщи, момите пеят песни.
Винаги когато чуя гази песен, господин Памукчиев, аз се просълзявам от умиление. Нашият хубав народ, българският народ, има най-хубавите песни на света. И те са писани не от посредствени поети, а от гении. Народни гении. Между търговците такъв гений е Евлоги Георгиев, между банкерите — Христо Тъпчилещов от Калофер, между поетите — Иван Вазов.
— България, според Вас, има ли сега гении?
— Сега няма, но имаше.
— Кои бяха те?
— Много са. Първо, майсторите, които са направили къщите в Копривщица и търговците от Пловдивските села, които са търгували в Египет в турско време, по време на робството. Само гении са могли да създадат търговски кантори и банки, като например банката на Тъпчилещов в Цариград. Тоя българин удря всички други народности и оцелява. Създава страхотна банка, за каквато и аз — синът на банкера, мога само да мечтая. Той обединява под покрива на тази банка капиталите на българи, гърци, евреи, като дава един процент по-ниска лихва, а прибира капитали с един процент по-висока печалба за клиента. Това е било риск от негова страна, защото враговете му са можели да запалят неговата банка и да я оберат. Този голям българин купува за огромна сума една къща между два полицейски участъка, а на всеки един от началниците на тези два участъка е давал по една заплата. Та те взаимно го бранили. Освен това, построява си къщата цялата от камък — такава, каквато е, да речем, къщата на Хаджи Кольо в Севлиево, каквато е била къщата на Хаджи Минчо в Търново, на Дели Мехмед в Търново. Каменната къща не гори. Тя от пожар се не плаши. Всяка банка строи трезора си само от дебели камъни. И съкровището стои там цяло при пожар. Вратата на трезора е винаги от стомана и е изолирана… Тъй че Христо Тъпчилещов е бил финансовият гений на България, както Петко Рачов Славейков — поетичният гений, както Ботев — политическият гений на България.
Всеки човек, господин Памукчиев, носи по някакъв гений.
— В затвора да си, на каторга да си, да си прикован към галерите, пак трябва да вярваш. Веднъж се раждаш, веднъж живееш. И всеки божи ден ти носи надежди. Няма нищо по-свято от надеждата. Този, който убива надеждата на човека, не е човек. Сега комунистите се опитвате да убиете надеждата на селянина.