— Как? С какво?
— С вашите дрънканици и глупости за коопериране на земята, на селянина, да го вкарате в общия кюп, в общата делва. Само там, на нивата, си проличава разликата между отделните хора. Земята е една, слънцето е едно — трябва да се получават еднакви реколти от едно землище, от една „ялия“, от една и съща земя… Но не се раждат. Земята на умния, на работния селянин е една, а на мързеливия — друга. Природата е дала на работния човек две ръце и жажда за работа. И на мързеливия също е дала две ръце, но в главата му има хитрини, а не жажда за работа. Жаждата за работа се е изродила в жажда за лек живот и за служба.
Той става дребен чиновник, горски, пъдар, писар, секретар, бирник или кмет. Той не ще да оре, да копае. Иска да пише.
Иска да командува и ето — чиновническият свят изплува и започва да мъти водата на работния си събрат — селяка с ралото. Налага му данъци, налага му глоби, налага му своя начин на мислене. И затова аз казвам, че чиновниците ще ебат майката на света, на тази свята българска земя. Чиновническата бюрокрация, чиновническата аристокрация. И вие също я създавате, господин Памукчиев. С вашите партийни и други комитети вие създавате върхушка от добре платени и добре инструктирани чиновници. Ние в банките не търпим излишни чиновници. Ние даваме пари само на хора, които работят и не говорят. По време на работа в банката не се пуши, не се пие кафе, не се говори. Повтарям, в банката само се работи. Ако ти беше чиновник в моята банка, аз нямаше да разговарям с теб. Ти щеше да идваш при мене като войник при генерал. И щеше да искаш разрешение да разговаряш с мен. Тогава се създава така нареченият пиетет — уважение. Това не е приумица. Това не е измислица на бюрократите, не. Това е уважение.
Между хората трябва да има уважение. Вие комунистите, сега давате вид на кротки хорица, защото ви предстоят избори за Велико народно събрание. Вие искате да спечелите тези избори, защото имате сериозна и опасна за вас опозиция, с която е селото.
С вас, да кажем, са работниците, зависимите чиновници и учениците, градът. Но селото е 80 на сто и то е с опозицията. Как ще надделеете вие на тази опозиция, на изборите? С какво? С какво ще убедите селянина, че за него е по-добре да си зареже нивката, да я подари на колхоза и да си чеше мъдете през свободното време? Той не е глупав да не види, че това ще го доведе до разорение. Защото държавата е пълна с чиновници, а чиновникът не произвежда — той само консумира. А селянинът, който е на дъното на пирамидата, трябва да крепи всички — и работниците, и чиновниците, и учениците, и студентите, и армията, и върхушката на властта ви. А тази върхушка е двойна — вие имате от една страна правителствени учреждения, общини, служби, а от друга платени партийни учреждения, ОФ, ОРПС. И какво ли не още… Познавам цялата йерархия на банките, на мините, на полицията, на военното разузнаване не само в България, но и в света. Знам структурата и състава на всички армии в света, само едно нещо не знам още — йерархията, чиновете и званията във вашата партия, господин Памукчиев. Как е там, на какъв принцип се подбират хората? Кой е този блажен, дето сяда на вашия партиен стол? Какви безценни качества има та да изплува в навалицата именно той, а не друг?
Хайде, Никола Петков ми е ясен. Баща му е бил опълченец, политик, загива като министър, убит насред София. Имаше брат — Петко Д. Петков, главен секретар на външните работи при Стамболийски. Убиха и него насред София, на улица „Раковски“ и „Московска“, на 14 юни 1924 година. Бях в банката си тогава. Дойде прислужникът и ми каза: „Господин Буров, убит е Петко Димитров Петков.“ Аз се слисах.
Петко Димитров Петков беше голямо име. Той бе водач на Земеделския съюз. А в една държава като започнат да се избиват водачите, еби му майката. Това не е държава. Това на нищо не прилича. В Англия никога не са били убивани водачи на опозицията. Това там се смята за върха на човешките престъпления. Всяка държава, която убива противниците на режима си е обречена да загине. Нашият режим бе обречен да загине, защото ние избивахме противниците си по улиците. Това е гибел за нацията и за престижа ни в света. Никой не уважава убийците, господин Памукчиев. Никой не им прощава. Днес ако му се размине, утре няма да му се размине. За това ще плащат и децата, и внуците му. Убиецът е белязан човек. Той не е, впрочем, човек, той е враг на обществото. Не бива заради белия хляб човек да си черни душата и сърцето, да си черни ръката. Ръката е предназначена да създава блага, а не да убива.