Излязохме с Буров на разходка, към пазара — бе пазарен ден. Тръгнахме да гледаме. Той ми обясняваше защо едно нещо се казва чубрица, а друго — тарос, джоджен, девесил. Чубрицата, мерудията, тароса, сушения киселец, сушената бяла лобода той смяташе за най-хубавите подправки на ястия в света.
— Господин Буров, Вие сте гражданин, откъде знаете всичко това?
— Всеки един от нас е селянин по дух. Ние сме заченати в селата, на здрава българска земя. Няма гражданин кореняк вече в България — има само селяни, селяни и само селяни. Гражданите в София през март 1878 година са били само 11 хиляди души, и то орачи, носачи, земеделци. Само едно на сто са били чиновници, стражари. През 1879 година София е имала 13 хиляди души, колкото е сега Дряново. Ето, това е била София. После, през 1880 година, тя има според първото преброяване 20 506 души.
След Освобождението първият кмет на София е бил Манолаки Танев, търговец. Вторият — Симитчията Димитър Коцев също бил търговец, започнал с продажбата на симити. После се издигнал, като се оженил за дъщерята на чорбаджията си. Тя така става, господин Памукчиев — без сирище капитал не се прави. Трябва да вземеш отнякъде заем, зестра, капитал. Без капитал няма просперитет. Това нещо, който го разбере — успява. Който смята да набляга на лозунги, на мускули — дупе го лъже. Няма да успее.
Ние на 9 юни 1923 година намалихме с 60 на сто данъците и спечелихме занаятчиите за Сговора. Намалихме с 40 на сто дълговете на селяните — и ги спечелихме. Дадохме по 25 на сто увеличение на заплатите на военните и по 15 на сто увеличение на заплатите на чиновниците — и тях спечелихме. Дадохме, а не взехме. И всяка нова власт, господин Памукчиев, трябва първо да даде. Не надежди, не голи обещания, а нещо на ръка, нещо в кесията, нещо на софрата. Която и да е власт, за да остане на власт, трябва да облекчава данъците и да дава по-сита софра.
Защото човек мисли не само с ума си, той мисли и с корема си.
Умът може да се залъже — с обещания, с надежди, с някакви суетни блянове. Стомахът, не. Стомахът не се лъже. Ние, Сговорът, на 10 юни 1923 година създадохме първия в България психологически комитет за проучване на народната психология, за мислите и чувствата на народа. И по-късно го пришихме на щат към Свободния университет. Знаеш го, на улица „Раковски“, зад хотел КООП…
— Какво представлява той, господин Буров? Не съм запознат с него и с неговата история.
— Ще ти обясня, но да довърша мисълта си. Ти много бързаш.
— Това съм го чувал много пъти — „свободен университет“, но не знам какво е.
— Това е най-умното измислено нещо в България. Това е така наречения на Запад мениджмънт, школа за подготовка на стопански дейци — финансисти, банкери, търговци, фабриканти, счетоводители на фирми, касиери на фирми, деловодители и всякакви други чиновници, но на банки, фирми или сдружения със стопанска насока. Той не готви учители за търговските гимназии, не. Той готви само стопански дейци — поне така започна. Там се изучава, по памет го казвам, търговия, световна търговия, наша, вътрешна, българска търговия, търговско разузнаване, търговско контраразузнаване, финанси, икономика, политика, политическа икономия, психология на търговеца, психология на занаятчията, психология на фабриканта, психология на клиента, психология на банкера и на банковия магистър, психология на мъжа-спестовник, психология на жената-спестовница.
Изучават се още факултативно и редовно: психика на крадеца; психика на измамника; социално и битово устройство на държавата; социално напрежение пред криза; що е криза; стопанска, политическа, социална криза; борба с престъпния свят във висините (босовете); борба с престъпния свят в низините; Интерпол и неговата организация в света; банково разузнаване на висше и нисше ниво; слухове и подставени лица в банките; разоренията в света — от какво са предизвикани те; симптоми на кризата — стопанска, политическа; мерки, контраразузнаване в банковия елит; проникване в семействата на банкери, фабриканти, сватовете и пр.
Ето това са практични неща, които един мениджър, или организатор на банковото разузнаване трябва да знае, за да умее да се ориентира. Защото, между нас казано, господин Памукчиев, без да сваляме ореола на отца Свети Климент Охридски от Алма Матер, нашият университет фабрикува безпомощни преподаватели, а не учители на живота. Той изкарва учители, за нищо негодни, или годни само за чиновници-учители. Ние в Свободния университет подготвяхме хора, които да печелят пари и доверие в света. Да знаят как да се държат на масата на преговорите, в кабарето, в бирхалето, в ресторанта. Да знаят да ядат чисто, красиво.