Българинът като седне на чужда трапеза, лапа, набива като змей и не мисли, че с това пада в очите на своя партньор. Да седнеш на масата и да гледаш да излапаш всичко, да не остане нищо след тебе — това е ужасна, отвратителна черта, господин Памукчиев. Аз винаги съм канил на софра всеки човек, когото искам да опозная. Аз го наблюдавам как яде, как пие, как се държи, какво говори, какво скрива като говори. Имах две специално запазени маси за клиенти и гости: едната в ресторант „Ариана“, в езерото на Борисовата градина, а другата маса — в грандхотел „България“ или в „Юнион клуб“.3
— Един ден, в банката при мене дойде едно миловидно младо момиче и поиска работа. Попитах го защо идва именно в банката, а не в данъчното управление или в софийската община.
Каза ми, че е завършило търговска гимназия и може да работи в банка, че баща му бил търговски пътник, но починал, а майка му останала сама, без работа. Аз го поразпитах и узнах, че баща му го е подготвил вече за живота. Той му е разказвал къде какво е видял, къде какво е продал, с какви хора се е свързвал в провинцията. Затова назначих това момиче за куриерка и за свръзка с отделните наши клиенти. То бе много красиво, също като Мария, но малко по-несръчно в говора. Изповядваше се, казваше това, което знаеше и питаше за това, което не знае. Аз реших да му помогна, като баща… Накарах го да седне срещу мене, поръчах му бяло сладко и ледена вода — нещо, което изчезна отдавна, но някога бе на мода. Бяло сладко с вода — деликатес… И му казах:
— Мило момиче, баща ти е починал, не е имал време да ти каже някои неща, но аз ще ти ги кажа. Ти ходиш с вехти обувки. Това е лошо. За едно хубаво момиче като теб, това е много лошо. Никой не те знае какво закусваш, какво обядваш, какво вечеряш в къщи. Но всеки те вижда какво носиш. Ще гладуваш, няма да пиеш боза, няма да пиеш квас, няма да вечеряш, но ще си купиш обувки „Саламандер“ и ще смайваш София с чорапите си. Ще носиш най-фините чорапи на България. Макар че са скъпи, те ще ти отворят вратите. Българинът зяпа жената първо в пазвата, после — в лицето, след това — в краката. Имаш чудесен крак. Покажи го на света както подобава — в най-хубавата обувка, в най-хубавия чорап. Да блесне, да се слиса мъжът като го види. Защото фантазията на мъжа завършва в краката на жената… Не си дете, разбираш това. Ако нямаш пари, вземи в заем, но се облечи.
То се изчерви и каза:
— Издържам майка си. Баща ми не ни остави нищо, освен една пътническа чанта.
Тогава аз му отговорих така:
— Мило момиче, хубаво дете си, хубаво лице имаш, хубав глас имаш, хубав крак имаш, но имаш и един голям недостатък.
— Какъв?
— Искаш да се оправдаваш, когато и самата ти съзнаваш, че това не е истина. Аз ще намеря работа на майка ти, но тя не ти е в тяжест. Напротив, тя ти помага — тя те облича, шила ти е тия поли и рокли.
— Откъде разбрахте?
— От тегелите, от шева. Майка ти има шевна машина „Сингер“, получена като зестра. Тя й е била дадена от баба ти. Шевът й е добър, но не много. Роклята ти е по модата, но не съвсем, значи, шита е вкъщи, от майка ти.
Аз имам възможност да я настаня в библиотеката на външното министерство, при писателя Йордан Йовков, на тоя етаж, в тоя отдел, където е той. Него ще го изгоня, той не работи… Той не умее да работи така, както аз искам да работи. При мене — в банката или в министерството — всеки работи за двама и за трима, не само за един. Ако човек на мене не ми работи двойно и тройно, аз го изгонвам. Ако е като писателя Йордан Йовков да носи две дини под мишница — сбогом, приятелю драг. Сбогом, мило момче. Иди там, където ще ти позволят да пееш за своя сметка, да носиш две дини под една мишница за своя сметка. Аз не позволявам. Аз подготвям, аз обучавам хората около мене да работят двойно и тройно, защото плащам двойно и тройно. На, мене писателят Йордан Йовков ми е мил като писател, но ми е враг като работник, като чиновник. Аз него ще го изгоня, но тебе ще те запазя и ще те науча как да печелиш нари, как да се омъжиш за банкер, за дипломат, за генерал, а не за подпоручик.
Тебе тук, в банката, сега те задиря и те ухажва моят чиновник, началник на бюро Илинчев. Не отричай. Знам това. Имам си разузнаване, на което плащам да ме осведомява за всичко. Илинчев е един на баща и на майка. Той е завършил търговски науки, но не е роден за търговец, не става и за банков чиновник. И него ще изгоня. Ще си намеря някой друг — той е мамино детенце. Единак, единаците са лоши работници. Те са негодни за живота. Аз търся деца на многодетни родители от селата. Селяните стават отлични банкови чиновници, защото работят за трима-четирима. И умеят да пазят тайна. Ти също си една на майка и на баща. Това е лошо, но аз ще те шлифовам, ще те науча да работиш за трима и да получаваш заплата за четирима. Но искам диамантът да се поддава на шлифовка, да не се пука, да се пази от комплименти. Като всяко красиво момиче тебе те карат да излизаш на срещи. И ти досега излиза с Тодор Игнатов, с Петър Илинчев, с Макс Бехар, евреина. Тримата са стари ергени и търсят да се оженят, но не са за тебе. Освен Макс, никой няма бъдеще. Затова аз те моля, вземи заем — пет — десет хиляди лева, облечи се, стегни се и ще те направим тука кафеджийка.
3
Юнион клуб — дипломатически клуб в София, на улица „Вълкович“, срещу Българската земеделска и кооперативна банка и дома на Иван Вазов, на улица „Раковски“. Сградата вече не съществува — срината е от бомбардировката на 10 януари 1944 г. Там е имало салон за срещи, салон за интимни разговори, шах клуб, рулетка, салон за покер и всички други комарджийски игри. В ресторанта на „Юнион клуб“ са сервирали най-вкусната и най-скъпата храна в България — тройно по-скъпа от тази в ресторант „Юнион Палас“ или „България“. Влизало се е само с карта-пропуск, и човек е можел да води само един гост. Бакшишите са били забранени. Подкупите, обаче, не. Разузнаването там е работело на големи обороти. — Б.авт.