Тя скочи.
— Какво-о? Аз, кафеджийка?
— Да, ти, кафеджийка. На майка ти, която сега в момента гладува и е без работа, ще й намерим едно кафененце на улица „Граф Игнатиев“, или на „Васил Левски“, а може и на „Денкоглу“, но да е до банката. Това кафененце ще го издържа банката. Майка ти ще вари кафетата, а аз като кажа: Лина, мило дете, иди ни свари по едно кафенце с господин Масиер, с господин Щрайхер — независимо кой ще бъде той — ти ще се усмихнеш мило, ще се поклониш и ще покажеш крачето си — прекрасното си краче, обуто в обувка „Саламандер“ и в най-скъпия чорап на София. Той ще го забележи, защото при мене в банката се носят винаги малко по-къси полички отколкото на улицата — това е традиция.
Гостенинът ще види, че тази банка има кафеджийка — жена на която се плаща специално да вари кафета. А ти ще си тръгнеш от моята стая с поклон… И с усмивка, забележи това, с много хубава усмивка ще кажеш: „Да, господин директоре… Ще Ви сваря, но как го обича гостенинът ни? А ла турка, а ла франга, или натурално балканско кафе? Как?“
Гостенинът казва как, тягостната атмосфера се разсейва от твоята хубава усмивка, мило момиче, и разговорът тръгва. После ти отиваш в своята стая и звънваш на майка си. „Мамо, донеси ни две кафета а ла франга, две а ла турка…“
Майка ти сварява кафенцата и ги носи. Ти ги поемаш от нея, донасяш ги в стаята на златна табла и я слагаш не пред мене, а пред гостенина.
Ако мене ме няма в стаята, ти сядаш при него на разговор, да го забавляваш, да го чуеш. Знаеш три езика — това е добре дошло за мене. А после ти ще ми кажеш какво те е попитал, какво сте си говорили. Защото той ще ти каже: „Е, как е, тихо е днес в банката, нали?“ Ти какво ще му отговориш?
— Че е тихо, наистина…
— Фатална грешка. Той те подпитва, момиче — да разбере от страничен човек има ли движение в банката, има ли клиенти. Той това иска да знае. А ти ще му кажеш: „О, вчера беше такава лудница… Толкова много хора носиха пари… Работили са до късно чиновниците“. Повече нищо. Само това и отиваш да подреждаш шкафа с книгите отсреща, но срещу него. И се навеждаш така, че да ти види краката, да те загледа, да те покани на масата. Ако не те покани — лошо. Значи или е хомосексуалист — педераст, казано на звучен български език, или пък е толкова стар и толкова грохнал като Сабат Фархи, та не му идва на ум за нищо. Но аз не познавам мъж, който като види хубаво момиче на ниска длъжност, да не го покани на обяд, на вечеря, на разходка след работа и да не му посочи стаята си в хотела. Аз ще ти казвам къде да отиваш, как да отиваш, какво да правиш. И за всяка услуга с клиента — вечеря, разходка, разговор (хората имат нужда и от разговор за развлечение) аз ще ти плащам по 500 лева на вечер. Няма да лягаш с тях — милиони да ти дават. Не. Не знаеш мъжете какви болести носят и от какво са боледували. Ще виждаш във всеки чужд мъж сифилистика, триперлията, заразения.
Ще се държиш гордо и нежно… Гордо и нежно. Гордо и нежно — запомни това. Силата на жената е в нейната нежност и слабост. Непорочното момиче Лина аз ще направя примадоната на България. И ти ще си ми благодарна. Но знай цената си. Хубава си много, умна си много, но лошо облечена и зле възпитана. Усмихвай се мило и сдържано, никога не се смей високо. Високо се смеят само бар-дамите и пияните жени.
Ти ще се научиш да пестиш думите си и да отгатваш какво говори той като мълчи, и какво иска да ти каже като го извърта. Животът е връткане. Животът е едно безкрайно дебнене, мило дете. Жената врътка дупе и го продава на най-високата цена — за банкер, за дипломат, за милионер… Тя врътка очи и ги продава в театъра на директора или на режисьора, но не и на актьора.
Артистка, която се жени за артист, като Петя Герганова за Стаматов, еби му майката, това не е брак. Хора с еднакви професии трябва да са шивачи или обущари, за да се женят. Жената трябва да боготвори професията на мъжа си. Ето, това е тайната на успеха на брака. Музикант, женен за музикантка — изпята песен. Негоден брак.