Кудоглу са голям род от Пловдив, най-богатият род. Като се кажеше Кудоглу, все едно, че в София се казва Кочо Хаджи Калбов или Стоян Тевекелиев…
Томасян бе започнал да изкупува родопски тютюни. Той пусна пипалата си в Джебелския район и изкупи там на по-висока цена най-хубавия тютюн. Нашата фирма „Бяло море“, за търговия с тютюни, изостана отдавна-отдавна. Ние имахме нужда да узнаем на какви цени купува Томасян. Защото той не само че изнасяше цигари, но изнасяше и сурови тютюни. А това беше опасно за България.
— Защо?
— Защото ние искахме да създадем работа за нашите хора тук, в България, а не на американци и австрийци. Казах ти, вчера ти казах, господин Памукчиев, че няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията.
Престъпник е този държавник, който допуска безработица. А аз исках нашите тютюни да се обработват тук и тука да има работа за българите.
Томасян изнасяше. Изнасяше и Дердерян. Изнасяше и Чапрашиков, Чаракчиев, Одони, кой ли само не изнасяше. А не внасяха нищо, освен пари. И пак изкупуваха, и пак изнасяха. Нещата отиваха към пропаст. Лина донесе кафетата и се наведе да подрежда книгите… по сценарий.
Евреинът умее да се владее. Англичанинът и американецът — също. Но източният човек не умее. Томасян, загледан в дупето на девойката, забрави за какво е дошъл. Идваше за преговори, а забрави за мисията си. После ме сбута.
— Колко получава това момиче при тебе?
— Две хиляди — казах аз.
Две хиляди лева бе заплатата на една гимназиална учителка.
— Аз ще й дам десет хиляди — каза ми той. — Пусни я да дойде при мене в Пловдив.
— Говори с нея — казах аз небрежно. — Но после, сега да свършим работа.
— Веднага — каза той и се обърна към Кудоглу и Дердерян. — Вижте какво, всеки има право на живот в тази страна, да се разберем. Да си поделим тютюните по райони, по качество, по цени. Да не се конкурираме както досега. Аз съм за свободната търговия, но на картелни начала. Картелът трябва да се създаде, картелът трябва да го има.
През 1929–1930 година, господин Памукчиев, когато се водеха тези пазарлъци, аз бях министър на външните работи, но си ръководех и банката. Аз бях и министър, и търговец. Защото казах вече — при мене се работи двойно и тройно и аз сам давам пример за това. Тогава бяха на мода картелите.
При картела, както знаеш, се уговаря цената и периметъра на отделния търговец, на отделния фабрикант.
Картелът има за задача да въведе ред в конкуренцията и да запази строя, режима, икономиката, държавата. Картелът в кризисно време е най-доброто средство за регулиране на цените.
Аз извадих нова бутилка „Гъмза“ от Сухиндол. Бях я взел именно за такива моменти. Когато заговореше за банки и картели, за концерни и сдружения, Буров просто се забравяше и не спираше. Ръката ми отмаляваше. Не можех да записвам повече, а той говореше, говореше. Тогава вадех бутилка или луканка, правена от баща ми на село, режех, наливахме чашите и пиехме бавно — бавно, като на свещенодействие. Ръката ми си отпочиваше, а след това разговорите продължаваха. Тогава именно изтичаха най-сладките приказки, каквито господ — бог е създал. Аз бях единственият слушател. Ако през това време имаше още един стенограф, каква книга би излязла, каква книга. Но нямаше. Ние си допадахме с Буров — бях най-добрият му слушател. Слушах го с почит и наслада, а това го радваше.
— Господин Буров, как се развиха нещата по-нататък с картела? Какви други картели имаше в България тогава?
— О, картелите бяха много. Пръв се създаде така нареченият маслен картел.
— Кого обедини той?
— Всички маслобойни в България и фабрики за олио, като химическите заводи „Д-р Никола Чилов“ на гара Костинброд. Тези заводи в 1929 година снабдяваха с олио армията и Трудовата повинност.
Тези две важни звена за търговията — армията и Трудова повинност — поискаха по-евтино олио. И щяха да го намерят, ако ние, банкерите, не предотвратихме това и не създадохме веднага масления картел. Цената не можеше да се намалява до безкрайност. Цената се запазваше, защото се запазваше и цената на слънчогледа. Ако се намалеше цената на олиото на пазара, веднага щеше да последва намаление и на цената на слънчогледа.
А селянинът е барометър на времето и на икономиката. Селянинът щеше да престане да сее слънчоглед и да предлага на пазара слънчогледово семе. Ние щяхме да загубим десетина милиона литра за пазара и още толкова за износ.