— Когато Стамболов падна, в нашата история изгря една нова звезда — Константин Величков, достоен за историята ни човек, като Панайот Волов. Той единствен в нашата история се отказа от министерския си пост в полза на Иван Вазов.
Константин Величков, знаеш го, чел си нещичко от него. Та този човек, до падането на Стамболов, гладуваше в Италия, работеше за хляба, но на 19 май 1894 година научава от вестниците, че Стамболов е паднал на 18 май и че князът е приел оставката му, и се завръща.
Той бе сладкодумец, гений на сладкия лаф.
Както аз съм роден за оратор, а не за писател, Вазов за писател, а не за оратор, то Константин Величков бе гений на приятната разговорка.
Тъжен да си — ще те утеши. Умря дете на Стоилов. Той отиде при него, заплака заедно с него и започна да му говори.
Бе толкова чаровен събеседник, че жените смятаха за чест да седнат в неговата компания. И досега пазя в портфейла си телеграма на Фердинанд до Константин Величков, за да ми напомня, че когато човек бяга от късмета си, сто ангела да го възпират — не могат го спря.
Княгиня Мария-Луиза издействува да бъде назначен Константин Величков за неин съветник и компаньон.
А той бе хубав млад човек тогава. Как му завидяха всички. Но пламна му келят да става министър.
— Каква е телеграмата?
— Помня я наизуст и ще ти я кажа, господин Памукчиев.
Константин Величков, като се връща в България и бива назначен за съветник, праща на княза във Варна, в Евксиноград, благодарствена телеграма. И князът му връща друга: „Ще ми бъде приятно да ми бъдете винаги съветник.“ Това „винаги“ значи много. То значеше да бъде вечно край двореца и да си гледа живота, но Величков пощуря да става министър. Какво го наскачаха дяволите, не знам, но се побърка на тема „министър“, „депутат“, „политик“.
Аз му се чудя и сега. И майка ми, и баща ми му се чудеха.
Чичото на Константин Величков го срещнал в Татар Пазарджик, набил го с бастуна си и му казал:
— Да си налягаш парцалите. Политиката не е лъжица за твоята уста.
— Не, ще се кандидатирам.
— Недей бе, чичовото. Не се трови, не се съсипвай. Имаш си занаят, рисувай си, пей си, свири си, пиши си. Гледай какво правят умните хора. Който няма занаят, само той става политик. Който си има сигурна професия, гледа си хляба и заплатата.
И пак върти бастуна, и пак го бие. Но оня не дозема и се кандидатира за депутат в Осмото народно събрание.
Скита по селата, държи речи, кара се с профаните, а в двореца го чакат да ги забавлява, да им свири с китарата, като тебе, да им пее. Но той държи речи, снове из Белово, Миненкьово, Синитево, Огняново, снове към Три водици и иска да го изберат. И го избраха. И го закопаха с това. Хвърли се в борбата и когато д-р Константин Стоилов състави кабинета си на 9 декември 1894 година (става дума за втория му кабинет, защото първия той го състави на 19 май 1894 година), го назначи за министър на… Чакай, чакай, сгреших… Стоилов го назначи още в първия си кабинет, на 17 септември 1894 година. Точно така — за министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Точно така. Той замести Григор Начович. Начович излезе, той влезе. И като стана министър, съвсем се побърка.
Толкова хубав и нежен човек бе, но загрубя, погрозня, изгуби нервите си. Изгуби съня си, а спеше като ангел. Живя известно време у нас, докато се ожени.
— Кога се ожени?
— Ожени се на 5 октомври 1894 година. Точно 18 дни след като стана министър.
Баща ми му каза:
— Защо не се замислиш защо не те взе по-рано тази жена, ами изчака да станеш министър, че тогава те взе. Зарежи я.
Не го послуша.
Поканиха го у дома на обяд. Дойде. Майка ми го запита:
— Коста, защо стана министър? Защо напусна двореца бе, човеко? Хората дерат със зъби и нокти да отидат там, да получат по една министерска заплата, а ти депутат, министър, защо? Там щеше да вземаш повече.
А той отговори:
— Госпожо, не знаете какво значи това политическа краста. Да те засърби, да те заяде. Няма спасение. Както крастата се лекува с мас и сяра, така и депутатството и политиканството — със сопа, с нож, като Стамболов, или с ритници… Това е.
Баща ми, който искаше да ме посвети от млад в политиката, го извика в общата стая на приказка, и му каза: